Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (25)

Двайсет и пета глава

Хок, Вини и аз седяхме в кантората ми на заключена врата, за да затрудним достъпа на Драконите на смъртта. Пиехме кафе и похапвахме понички. Хок четеше книга от Корнел Уест^[1], а Вини беше качил крака върху бюрото ми и с притворени очи слушаше уокмена си. Аз трябваше да прегледам няколко писма и след това да обмисля нещата в Порт Сити. Вини тихо си тананикаше. Хок вдигна поглед от книгата си.

— Какво слушаш? — попита той.

— Лени Уелч — отвърна Вини.

Името явно не подсказваше нищо на Хок, затова Вини му запя част от песента:

„Ти-и-и-и ме накара да напусна дома, в който бях щастлив…“

— Добре че можеш да стреляш — заяви Хок и отново се задълбочи в книгата си.

Някой завъртя топката на бравата. Хок се преметна наляво от стола си, Вини — надясно. Изправиха се от двете страни на вратата с пистолети в ръка с пуснати предпазители. Вини все още беше със слушалките на уокмена на ушите. Аз клекнах зад бюрото си и насочих броунинга си към вратата.

— Да? — обадих се аз.

— Спенсър? Лий Фаръл е. В неподходящ момент ли идвам?

Прибрах пистолета и кимнах на Хок да отвори вратата. Лий влезе в стаята. Изгледа Хок и Вини, застанали от двете страни на вратата.

— Хок — каза той.

— Лий — отвърна Хок.

— Вини Морис, това е Лий Фаръл — представих ги аз един на друг.

Лий кимна, а Вини каза:

— Виждам, че не е китаец, обаче има оръжие.

— Той е ченге — обясних му аз.

Вини сви рамене, върна се на стола си и седна. Хок отново заключи вратата и се облегна на стената. Лий се огледа.

— Да не би да очакваш неприятности?

— Така предполагаш само защото вратата е заключена и с мен има две момчета ли?

— Момчета ли? Познавам Хок и съм чувал за Вини Морис.

Ухилих се:

— Така е, когато човек държи да разполага с най-доброто.

— Да — съгласи се Лий.

Взе си поничка от кутията върху бюрото ми и отхапа един залък.

— Отбих се на път за работа — обясни той. — Пуснах проверка на името на Крейг Сампсън, обаче не открих нищо. Затова се обърнах към ФБР и те го намериха.

— А защо го няма в полицейския компютър?

— Нищо не е съвършено — отвърна Лий.

— Отпечатъците от армията ли са открили, или нещо друго?

— Не знам. Поисках цялото досие.

— И?

— Претоварени са, но ще стигнат до него.

— След колко време?

— ФБР е федерална агенция. Колко време ще им отнеме според теб?

— Няма да е скоро.

— И аз така мисля. Имаш ли факс?

— Не, разбира се — отвърнах аз. — Тъкмо си купих телефонен секретар.

— Да, глупав въпрос. Ще ти го донеса, когато пристигне. Купи ли си оръжие, или все още използваш копие?

— Копието ми харесва, обаче разваля линията на спортното ми сако.

Лий се изправи и погледна към Хок и Вини.

— Изглеждате ми в прекрасна форма — отбеляза той, — но ако се нуждаете от допълнително подкрепление, обадете ми се.

— Благодаря — казах аз.