Иван Вазов
В нейните обятия

Съмна се. И тази нощ прекарах във нейните

        обятия разкошни,

и спах, и на Искър слушах чаролейните

        мелодии нощни.

 

Съмна се. Екнали на жаби, на птиците

        звънливите орди;

закършил глас славей, въздуха орлиците

        зацепили горди.

 

Усмихват се зъбери, урви и връхове —

        от слънце огрени;

прозорец пропуска планинските дъхове,

        с живот напоени.

 

И влазят при мене зарите, свободата

        и горското утро,

подавам глава и здрависвам природата:

        „Добрутро! Добрутро!“

 

Юни, Черепишки манастир