Максим Рилски
За приказката

Зимна вечер. Стъклата на прозорците са нашарени с ледени рисунки. Навън сняг покрива дърветата. В печката пламти огън. Майката приготвя вечеря. Някъде в ъгъла неуморно се обажда щурче. Децата са се струпали около баба си. Най-малката внучка обвива с ръчички старческата й набръчкана шия:

— Още една приказка, бабенце!

— Добре, но няма да спите, дечица!

— Не, ще спим, ще спим, ще спим!

С благ, тих и спокоен глас обичната бабка започва нова приказка.

Всичко в приказката не е както в живота. Там има добри и лоши вълшебници. Хората се превръщат в зверове, в птици, дори във вода, в златокласа пшеница…

Зелена жаба става изведнъж невиждана хубавица. Риби говорят с човешки глас. Прелитащи гъски-лебеди носят на крилете си чудно момченце, което тъгува по родна къщичка… Зъл змей погубва невинни деца. Но прочути юнаци се борят с него и винаги го побеждават… Килими летят, софри сами поднасят ядене…

Всичко в приказката не е като в живота.

Вярно ли е това?

Владимир Илич Ленин казва, че от устното народно творчество могло да се напише прекрасно изследване за народните мечти и надежди.

Разбира се, това се отнася и за приказките, и за песните.

Максим Горки пише, че в приказките народът изразява своите очаквания, своите мечти и своята вяра в победата на доброто над злото, на правдата над кривдата. Вие ще забележите това в редица приказки, поместени в тоя сборник. Какви благородни черти е придал народът на малкия брат, бедняка, в приказката „Тримата братя“ и колко зли са показани неговите по-големи братя, богаташите!

В приказката „Правда и кривда“ се посочва как е по-добре да се живее — с правда или с кривда — и побеждава правдата.

В приказките народът съчувствува винаги на угнетените и онеправданите.

Иван глупакът, любимият герой в руските народни приказки, побеждава злите хора, които искат да минават за умни и се оказва по-умен от тях.

Приказките са проникнати със светла вяра, че бедните труженици ще победят богатите безделници.

Това вече се осъществи в наши дни в Съветския съюз.

Но и там, гдето ни се струва, че виждаме полет на най-необуздано въображение, не всичко е така чуждо на действителността, както изглежда на пръв поглед.

Хората от всички времена са жадували страстно да летят като птици. В нашия сборник ще прочетете приказката за летящия кораб. С каква любов е описан тоя кораб „… целият златен, със сребърни мачти, с копринени платна, изпънати от вятъра — седни и лети“.

А нима не е осъществена тая мечта в наши дни?

Нима легендарният полет на Чкалов със съветски самолет през океана не би се показал невероятен сън на нашите дядковци и бабички?

Без въображение е немислима поезията, немислимо е изкуството, немислима е дори науката.

Склонността да мечтае — това е една от най-хубавите способности на човека. Без да вярва в мечтите, човек не би могъл да се бори с тъмните страни на живота и да побеждава злото.

Народното приказно творчество живее и в наши дни. У всички народи в Съветския съюз има приказки за Ленин, за Сталин, за Великата отечествена война, за народните герои. Зърното на прекрасния живот израства в чудесни измислици. Но всички тия измислици говорят великата правда: за победата на доброто над злото, на светлината над тъмнината, на честните трудещи се хора над грабителите, хищниците и подтисниците. Говорят ни за братството на народите в Съветския съюз и в цял свят, за новия прекрасен живот.

В тази книга са дадени украински приказки. Читателите навярно ще забележат, че тия приказки приличат много на приказките на другите народи. Но ако внимателно се прочетат приказките, поместени в тази книга, може да се забележи, че в тях има много черти, присъщи именно на украинския човек, че в природните картини, в описанията на бита са отразени небето и земята на Украйна.

Ако тази книга запали в сърцата на младите читатели любов към украинската земя, към украинския народ, ако послужи на великата дружба между украинския народ и другите братски народи — това ще бъде най-добрата награда за съставителя и преводача на книгата.