Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Лисичка-сестричка, ???? (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Ран Босилек, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Karel(2018-2021)
Издание:
Заглавие: Украински народни приказки
Преводач: Ран Босилек
Език, от който е преведено: руски
Издател: Народна култура
Година на издаване: 1956
Тип: приказки
Художник на илюстрациите: Е. Рачьов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5421
История
- —Добавяне
Откраднала Лиса кокошчица и побягнала по пътя. Бягала, що бягала, настигнала я тъмна нощ. Видяла колиба. Влязла вътре, ниско се поклонила и рекла:
— Здравейте, добри хора!
— Здравей, лисичке-сестричке!
— Пуснете ме да пренощувам!
— Ох, лисичке-сестричке, тясно е у нас, няма къде да те сложим.
— Нищо! Ще се свия под полицата, ще се завия с опашката и ще пренощувам.
Стопанката рекла:
— Е добре, пренощувай!
— А къде да си сложа кокошчицата?
— Пусни я под печката.
Лиса така и направила. А през нощта станала тихичко, изяла кокошчицата, а перушината скрила в ъгъла. На другия ден се дигнала рано-рано, измила се хубаво, поздравила стопаните и рекла:
— Къде ми е кокошчицата?
— Под печката.
— Гледах, там я няма.
Седнала и заплакала:
— Само една кокошчица си имах и нея ми откраднаха. Дай ми, стопанино, за кокошката патица.
Нямало какво, трябвало да се разплатят. Взела Лиса патицата, сложила я в торбата и си тръгнала.
Тичала, какво тичала, пак я настигнала нощ по пътя. Видяла колибка, влязла вътре и рекла:
— Здравейте, добри хора!
— Здравей, лисичке-сестричке!
— Пуснете ме да пренощувам!
— Колибката ни е малка, няма къде да те сложим.
— Нищо! Ще се свия под полицата, ще се завия с опашката и ще пренощувам.
— Добре, пренощувай!
— А къде да дяна патицата си?
— Пусни я в курника при гъските!
Лиса така и направила. А през нощта тихичко станала, изяла патицата, а перушината събрала на купчина. На заранта се дигнала рано-рано, измила се хубаво, поздравила стопаните и рекла:
— Къде е патицата ми?
Погледнали в курника — няма я. Стопанинът рекъл:
— Може да са я пуснали с гъските?
А Лиса заплакала:
— Само една патица си имах и тя пропадна. Дай ми, стопанино, за патицата гъска!
Нямало какво да се прави, трябвало да се разплатят. Взела Лиса гъската, сложила я в торбата и си тръгнала.
Вървяла тя, вървяла… Гледа, отново настъпва вечер. Видяла колибка. Влязла вътре и рекла:
— Здравейте, добри хора! Пуснете ме да пренощувам!
— Не можем, лисичке-сестричке: тясно е у нас, няма къде да те сложим.
— Нищо. Ще се свия под полицата, ще се завия с опашката и ще пренощувам.
— Добре, пренощувай!
— А къде да дяна гъската си?
— Пусни я в кошарата при агнетата.
Лиса така и направила. А през нощта тихичко станала, изяла гъската, а перушината събрала на купчина. На заранта се дигнала рано-рано, измила се хубаво, поздравила стопаните и рекла:
— Къде ми е гъската?
Погледнали — няма я. Лиса рекла на стопанина:
— Къде не съм била, къде не съм нощувала, но такова нещо не ми се е случвало. Всичко ми е било цяло и непокътнато.
Стопанинът рекъл:
— Може агнетата да са я стъпкали.
Лиса казала:
— То си е твоя работа, а за гъската ми дай агне.
Дали й. Сложила Лиса агнето в торбата и си тръгнала. Вървяла, що вървяла — пак нощ я застигнала. Видяла колиба, взела да се моли за подслон:
— Пуснете ме, добри хора, да пренощувам!
— Не можем, лисичке-сестричке; тясно е у нас, няма къде да те сложим.
— Нищо. Ще се свия под полицата, ще се завия с опашката и ще пренощувам.
— Добре, пренощувай!
— А къде да дяна агнето си?
— Остави го на двора.
Лиса така и направила. А през нощта тихичко станала и изяла агънцето. На другия ден се дигнала рано-рано, хубаво се измила, поздравила стопаните — и пак на своето:
— Къде ми е агнето?
Седнала да плаче — със сълзи се облива.
— Къде не съм била, къде не съм нощувала, такова нещо не беше ми се случвало!
Стопанинът рекъл:
— Може невестата, като е напъждала воловете, да го е изпуснала.
Лиса му отвърнала:
— То си е твоя работа, а за агънцето ми дай невестата!
Заплакал свекърът, заплакала свекървата, заплакали децата. А синът сложил в торбата голямо куче.
— На̀ — рекъл.
Взела Лиса торбата с кучето и я понесла. Носи я и си говори:
— За кокошка — патица, за патица — гъска, за гъска — агънце, а за агънце — млада невеста.
Разтърсила торбата, а оттам кучето:
— Уррр!
Лиса си рекла:
„Невестата от страх се е разревала. Я да я погледна каква е!“
Взела и развързала торбата. Щом я развързала и кучето — гав! Хукнала Лиса да бяга, кучето след нея; тя все по-навътре в гората, кучето след нея — ха-ха да я стигне. Все пак Лиса дотичала до дупката си, скрила се вътре. Седи Лиса в дупката, а кучето пред дупката — не може да влезе. Лиса почнала да пита:
— Ушички, мои ушички! Какво си мислехте, като бягахте от това проклето куче?
— Ние, лисичке-сестричке, си мислехме дано не те стигне кучето, дано не ти разкъса златното кожухче.
— Благодаря ви, ушички. Загдето така сте мислили, ще ви подаря златни обички.
И пак попитала:
— Краченца, мои краченца! А вие какво си мислехте, като бягахте от това проклето куче?
— Ние, лисичке-сестричке, си мислехме как по-добре да бягаме, да не те стигне кучето, да не ти разкъса златното кожухче.
— Благодаря ви, краченца, благодаря ви, милички. Аз ще ви купя златни обувчици със сребро подковани.
И пак попитала:
— А ти, опашко, какво си мислеше, като бягаше от това проклето куче?
— Аз в краката ти се мотах и все си мислех, дано те стигне кучето, да ти разкъса златното кожухче.
Разсърдила се Лиса, подала си опашката навън.
— Щом е така — на̀ ти, куче, моята опашка! Яж — колкото щеш!
Хванало кучето опашката, цялата я отхапало.
Отишла след това Лиса при зайците. Те видели, че е без опашка, взели да й се смеят. А тя рекла:
— Може да съм без опашка, но хоро̀ по-добре от вас умея да водя.
— Как?
— Така! Трябва само да ви навържа опашките — тозчас ще се научите.
— Добре, вържи ги!
Навързала им опашките, а сама скочила на едно хълмче и оттам извикала:
— Спасявайте се! Страшен вълк иде насам!
Задърпали се зайците на разни страни и на всички им се откъснали опашките. Погледнали се един друг, гледат — всички без опашки.
Взели те да се наговарят как да отплатят на Лиса. Тя чула какво гласят, видяла, че работата е лоша и избягала от тая гора. А зайците оттогава така си живеят без опашки.