Сламеното теленце

Живеели си едно време дядо и баба. Дядо бил смолар, а баба шетала в къщи.

Баба току думала на дядо:

— Направи ми сламено теленце.

— За какво ти е сламено теленце, глупава бабо?

— Ех, за какво ми е, ще си го паса, дядо.

Нямало що да стори дядо — направил сламено теленце и му засмолил със смола корема.

Баба взела на сутринта хурката и подкарала на паша теленцето.

Преде в горичката, гледа теленцето и току си приповтаря:

Паси, теле бабино!

Паси, теле галено —

от слама направено,

със смола донадено!

Баба прела, прела — дрямка я обзела. Сладко си заспала. Задала се Баба Меца, втурнала се към теленцето, силно заревала:

Казвай, казвай кой си ти

тука в мечите гори!

Теленцето отвърнало:

Аз съм теле галено,

от слама направено,

със смола донадено!

— Аха, смола! — рекла Меца. — Виждам: ти си надебело насмолено. И на мене смола ми трябва. Дай ми малко да си залепя корема. Кучета ми го раздраха.

Мълчало теленцето. Разсърдила се Мецана. Хванала го с лапи за смоления корем и залепнала о него.

Заревала Баба Меца. Събудила се бабата. Почнала да вика:

— Тичай, дядо, тичай! Теленцето ни мечка хвана!

Дошъл дядо, вързал Баба Меца, отвел я в къщи, запрял я в избата.

На другия ден баба пак взела хурката и подкарала на паша теленцето. Преде си тя в горичката, не изпуща от очи добичето и току си повтаря:

Паси, теле бабино!

Паси, теле галено —

от слама направено,

със смола донадено!

Баба прела, прела — дрямка я обзела. Домъкнал се Кумчо Вълчо и заревал:

Казвай, казвай кой си ти

тук сред вълчите гори!

Теленцето отвърнало:

Аз съм теле галено,

от слама направено,

със смола донадено!

— Охо, смола ли? — рекъл Вълчо. — Дай ми малко да си залепя корема! Кучета ми го раздраха.

— Вземи си, Вълчо!

Хванал Вълчо смолата. Залепнал о теленцето. Уплашил се и ревнал. Стреснала се бабата. Започнала да вика:

— Тичай, дядо, тичай! Телето ни жив вълк хвана!

Дотърчал дядо, вързал Кумча Вълча, отвел го в къщи, натикал го в избата.

На третия ден пак си пасяла баба теленцето в гората. Както си предяла, така си заспала.

Пристигнала Кума Лиса. Ядовито заскимтяла:

Казвай, казвай кой си ти

тук във лисини гори!

Теленцето се обадило:

Аз съм теле галено,

от слама направено,

със смола донадено!

— Още от снощи смола диря. Дай ми малко — кожата си да покрия! Кучета ми я раздраха.

— Вземи си, Кума Лисано!

Хванала Лиса смолата. Залепнала о телето. Уплашила се, заскимтяла.

Събудила се баба. Завикала, колкото й глас държи:

— Тичай, дядо, тичай! Теленцето лисица хвана!

Дотърчал дядо. Хванал Кума Лисана. Тикнал и нея в избата.

На другия ден седнал дядо в избата. Почнал нож да точи. Точи и сам на себе си говори:

— Ще одера мечката. От кожата богат кожух ще стане!

Чула Мецана, уплашила се. Ударила на молба:

— Пусни ме, дядо! Не ме погубвай! Ще ти донеса мед, колкото искаш!

— Няма ли да ме излъжеш?

— Няма.

— Добре, иди си със здраве! — И дядо пуснал Мецана.

Пак почнал да точи ножа. Попитал го Вълчо:

— Дядо, защо точиш ножа?

— От твоята кожа топъл калпак ще си ушия през зимата.

— Пусни и мене, дядо! Ще ти докарам овчици.

— Само гледай да ме не излъжеш!

Пуснал и Кумча Вълча.

Взел пак да точи ножа.

— Кажи, дядо, защо точиш ножа? — попитала Кума Лиса.

— Хубава ти е кожичката — отговорил дядо. — И моята баба ще носи лисича яка.

— Не ми одирай кожичката! Ще ти донеса и кокошки, и патици, и гъски.

— Гледай само да ме не излъжеш! — Пуснал той и Кума Лисана.

На сутринта рано-рано: „чук-чук“ на вратата.

— Дядо, дядо, чукат! — рекла бабата. — Иди виж кой е!

Отворил дядо. Гледа — Баба Меца цял кошер мед домъкнала.

Прибрал дядо меда, а на вратата пак: „чук-чук“.

Вълчо овце докарал. А след него Кума Лиса донесла и кокошки, и патици, и гъски.

Зарадвал се дядо. Зарадвала се и баба. И заживели си те от честито по-честито!