Ръкавичка

Вървял дядо из гората. Куче тичало след него. Вървял дядо, вървял — изтървал си кожената ръкавичка. Дошло малко мишленце.

— Гледай, гледай ръкавичка! — И то се навряло в нея. — Тук вече ще си живея.

През туй време Жаборана — подскок-подскок! — приближава, ръкавичката съглежда и попитва:

— Кой живее в тази ръкавичка?

— Малкото мишленце. А ти кой си?

— Жаборана-подскокана. Пусни и мене да вляза!

— Влез!

Стават двама.

Тича Заю, ръкавичката съглежда и запитва:

— Кой живее в тази ръкавичка?

— Мишле малко, тук е още Жаборана. А ти кой си?

— Заю-Баю бързокрачо. Пуснете и мен да вляза!

— Влез!

Стават трима. Тича Лиса.

— Кой живее в тази ръкавичка?

— Тук живеят мишле малко, подскокана Жаборана, Заю-Баю бързокраки. А ти кой си?

— Кума Лиса. Пуснете и мен да вляза!

— Влез!

Ето ги четирма вече. Задава се Кумчо Вълчо. Ръкавичката съглежда и запитва:

— Кой живее в тази ръкавичка?

— Мишле малко, подскокана Жаборана, Заю-Баю бързокраки, хитроумната Лисана. А ти кой си?

— Кумчо Вълчо. Пуснете и мен да вляза!

— Влез!

И той влязъл. Вече станали петима. Задава се и Глиганчо:

— Грух-грух! Грух-грух! Кой живее в тази ръкавичка?

— Мишле малко, подскокана Жаборана, Заю-Баю бързокраки, хитроумната Лисана, дебеловратият Вълчо. А ти кой си?

— Дългомуцунест Глиганчо. Пуснете и мен да вляза!

— Да те пуснем, ала сме на тясно вече.

— Все ще се побера някак.

— Влез тогава!

И той влязъл. Вече станали шестима. И на всички им е тясно. Не могат да се обърнат.

Затрещяват дървесата. Иде тежкокрака Меца. Заревава отдалече:

— Кой живее в тази ръкавица?

— Мишле малко, подскокана Жаборана, Заю-Баю бързокраки, хитроумната Лисана, дебеловратият Вълчо, дългомуцунест Глиганчо. А ти кой си?

— Тежкокраката Мецана. Пуснете и мен да вляза!

— Да те пуснем, но едвам сме се побрали.

— Още малко се стеснете, ала и мене пуснете!

— Влез, но лекичко пристъпвай — гледай да не ни премажеш!

И тя влязла. Вече станали седмина. И на всички им е тясно. Не могат да се помръднат. Ръкавичката ще спукат.

Подирил си в това време дядо свойта ръкавичка. Бре, къде е? Тука, там — дядо върнал се по пътя. Тича кучето пред него. Гледа — ръкавичката се мърда. Кучето залайва:

— Бау-бау-бау!

И изплашени изскачат малко сивичко мишленце, подскокана Жаборана, Заю-Баю бързокраки, хитроумната Лисана, дебеловратият Вълчо, дългомуцунест Глиганчо, тежкокраката Мецана. Всички хукват из гората.

Прибрал дядо отсред пътя кожената ръкавичка и пак тръгнал предоволен.