Лиса Ангър
Несвяст (42)

41

Когато откриват детектив Харисън, всички са поразени. Толкова почтен човек, така много заслужил пред обществото, съпруг и баща, прекрасен полицай. Кой би повярвал, че ще се хване с някаква долнопробна проститутка от покрайнините и след като се надруса здравата с хероин, ще загуби съзнание в колата си, където го намират колегите му след анонимно обаждане по телефона.

Какъв ужас, повтарят всички. Приказва се, че жена му го изритала от къщи. Трябва да е получил нервен пристъп — никога преди с него не се е случвало нещо подобно. Никаква дрога — приятелите му са категорични по този въпрос. Даже и с алкохола не е много на ти, добавят те. Чува се оттук-оттам нещичко за комар. Има доста озадачаващи трансакции по спестовната му сметка. Колко тъжно.

Той негодува и беснее, когато го арестуват и подлагат на обичайната за всеки правонарушител процедура. Приятелите му полицаи не могат да го погледнат в очите. Той им разказва всичко: за дълговете от комар, за моята фалшива самоличност, наученото за „Помощ в мъка“ и Алан Паркър, за това, как го изработва Ела Сингър в нашата къща. Това е постановка, реве побеснял той, целяща да му попречи в разследването. Но думите звучат като брътвеж на побъркан. Никой не му обръща внимание. Смахнал се е човекът — споделят другите ченгета по съблекални и кафета след работа, — сигурно е от хазарта и заради жена му.

Съдията е благосклонен към него: задължителна терапия и общественополезен труд. Когато идва на себе си, признава наркотичната си зависимост по съвета на защитника от Доброволната организация за взаимопомощ на служителите на реда. Признава и комарджийските проблеми. Настаняват го в така наречената „Ферма“ — крайградска клиника, в която се лекуват полицаи в подобно на неговото положение. Пуснат е в неплатен отпуск до регистриране на положителен резултат от лечението. Защитникът му го успокоява с твърдението, че няма начин да го уволнят, тъй като наркоманията в полицейските среди се разглежда като професионално заболяване, което подлежи на лечение, а не на наказание. Но за всички е ясно — край с неговата кариера.

Харисън обаче открива с изненада, че е напълно в състояние да понесе всичко това. Седмиците на унизително лечение от зависимост, която съществува единствено в хорското въображение, безкрайните дни и нощи, през които разсъждава върху грешките в своя живот, довели до загубването на единствената работа на тоя свят, с която би искал да се занимава. И когато се върти без сън в тясното и неудобно легло нощем, лишен от близостта на любимата жена и детето си, измъчван от мисли за това, колко зле ги е прецакал, той все пак знае, че ще преодолее всичко, което му се случва, понеже Сара му вярва. Тя го поглежда в очите и разбира, че казва истината. И вярва, че все пак, по един или друг начин, заедно те ще оправят нещата някой ден.