Иван Вазов
Изворите

В тоз горски свят, в тоз въздух, таз свобода —

навред за песни извори бог гуди;

на вдъхновенья живи майка — таз природа

при всяка стъпка в мен хармоний буди.

 

Душата ми превърна се на лира:

тя ек е, отзив, стон, химн, песен цяла;

там, дето други нищо не съзира,

тя рой цветя събира, ожедняла.

 

Чаровний вид, картината сурова —

еднакво звукове им мен изваждат,

един цветец, шум, спомен… ритма нова —

цял мир разкриват, цели песни раждат!