Братислав Талев
Пътуване в геологията (37)

Дарове на земните недра

Професор Косьо Димитров прекара ръка през посребрилата си коса:

— … Огнетечната стопилка, която идва от недрата на Земята, невинаги може да достигне повърхността и да се разлее по нея. Много по-често тя застива сред земните пластове, като образува скални тела с различна форма и големина, познати под общото име плутонични… Понякога магмата повдига като купол земните пластове и застива в самунообразна форма с издута горна повърхност и плоска основа. Такива образувания се срещат само близо до земната повърхност, сред хоризонтални или слабо наклонени пластове, които са в състояние под напора на магмата да се издигнат, да се издуят нагоре. Те са истински неродени вулкани — при тях магмата за малко не е успяла да си пробие път до земната повърхност… Ето, погледнете Витоша — професор Димитров посочи с ръка към прозорците, зад които се открояваше силуетът на планината. — Какво ви прави впечатление?

— Формата й — обади се лаконично Пепито и после добави: — Куполообразната й форма.

— Правилно. Витоша е типично плутонично тяло, типичен пример на такава плутонична планина. Отначало на нейното място се разляла обилна вулканична лава, която застинала в широк скален покров. По-късно настъпили разломявания. По-дълбока пукнатина, разтворила се под него, от земната вътрешност бликнали огромни количества магма. Тя образувала плутоничното ядро на днешна Витоша. Като се издигала бавно, но без прекъсване, новородената планина се извисила над Софийското поле…

— Каква е разликата между вулканичните и плутоничните скали? — попита тихо момичето, седнало на първата банка.

— Съвсем уместен въпрос. Плутоничните скали имат същия състав както вулканичните, но минералите, от които са образувани, са по-едрозърнести, по-ясно обособени… Изстиването на магмата под земната повърхност е дълъг процес, при който последователно изкристализират различните минерали, изграждащи плутоничните скали. Когато температурата спадне към 600–400 градуса, започва образуването на пегматитовите жили. Те са особено ценни за нас. По състав отговарят на гранита, нали знаете как изглежда той — вметна професорът. — При тях обаче кристалите на ортоклаза, кварца и слюдата често пъти имат значителни размери… В някои пегматитови жили са намирани отделни кристали от ортоклаз, тежки по няколко тона, единични кристали от кварц, дълги над 1 метър, или големи плочи от бяла слюда. Тези минерали могат да бъдат и съвсем неравномерно разпределени. Понякога ортоклазът например е струпан в големи маси, които имат практическо значение като суровина за получаване на порцелан. У нас по-големи находища на слюда има около селата Пастра и Градево в Рила и на много места из Родопа и Средна гора… Един особено характерен материал за пегматитовите жили е берилът. Хубави кристали от този твърд минерал се намират в местността Смиловене, Панагюрско. Особено ценни са прозрачните бледосинкави берили, наречени аквамарин. Срещат се в Родопа, в Ардинско… В пегматитите, освен това могат да се видят и огненочервените кристали на граната, у нас — под връх Мусала и в югоизточните дялове на Родопа… Едрите, правилно оформени черни и кристали на турмалина могат да се намерят на Витоша, над Марчаево… В пагматитовите жили се образуват още много други скъпоценни минерали, да кажем жълтите, сини или розови топази… Но в тях се отлагат и големи количества от рудите на калая, бисмута волфрама и молибдена… В последно време значението на пегматитовите находища става все по-голямо и поради това че от тях се получават още и редки, извънредно важни елементи като литий, хафний, торий, тантал и цирконий.

Професор Димитров направи дълга пауза загледан пак някъде далече през прозореца:

— Не бива да се мисли, че само с някои изброените дотук минерали се изчерпват богатствата, които крият недрата на нашата родина. След като се образуват пегматитовите жили, горещите газове и прегретите пари проникват по-нататък в скалите, в техните пукнатини, облъхват с огненото си дихание нови райони, отлагат нови руди и минерали… Отдалечавайки се все повече от магменото огнище, те продължават да се охлаждат, докато преминат в течно състояние. По-нататък по пукнатините текат горещи разтвори и в сложния процес на постепенно разслояване от тях се отлагат медта и оловото, израстват разперените клонки на кварцови жили, съдържащи злато, после започва отлагането на цинка и среброто. Най-далече от магменото огнище — в неговата периферия, се наслагват съединенията на антимона, червените кристали на живачния сулфид, огненожълтите или червени образувания на арсена… Така се натрупвали и продължават да се натрупват изнасяните от недрата на Земята руди и минерали. Понеже температурата на застиване е различна за различните елементи, получават се симетрично запълнени жили. Образуването на пегматитовите и рудните жили, както видяхте вече, драги колеги, е свързано главно кристализацията на магмата под земната повърхност. Или с други думи казано — е образуването на плутоничните скали. Това обаче съвсем не значи, че вулканичните скали бедни на руди.