Братислав Талев
Пътуване в геологията (13)

Неотменимият закон

В къщи заварихме Майлз. Дали беше прекалил със закачките си, или причината беше друга, но днес го бяха уведомили да си търси друга работа. Той седеше мълчалив, както никога, дори не се пошегува и с Пепито.

— Е, хайде, не приемай така драматично нещата — опитах се да го успокоя аз. — В тази страна, изглежда, е писано да работи само един от нас. Мен ме назначиха, тебе те уволниха… Впрочем знаеш ли? — Идеята ми дойде неочаквано, проста като колумбовото яйце. — Директорът на института спомена, че мога да си взема помощник по техническата част. Ето ти късмет, Майлз. Всяко зло за добро. Ще се съберем пак тримата… Чакат ни толкова нови пътешествия…

Майлз се усмихна скептично:

— Ще видим.

Оставих го да си размишлява спокойно. Пепито също се беше вглъбил в книгата на кустоса. Надвесих се и аз над моя дневник. Минаха дълги минути, в стаята беше станало съвсем тихо.

— Чуйте, чуйте! — Пепито вдигна възторжени очи, после зачете на глас:

— „Борбата за съществуване е всеобщ и неотменим природен закон. Както на сушата, така и в морето тя се разгаряла с непрестанна сила, владеела крайбрежните плитчини, бушувала заедно е прибоят, прекосявала тихите лагуни, шествувала победоносно в откритите води, спускала се в мрака на големите дълбочини.

Често пъти в огряната от слънцето синева големи ята риби скачали над вълните, блясвали сребристи срещу светлината и отново изчезвали в морските дълбини. Далеч зад тях се появявали бели ивици, после стройни тела се издигали над водата и падали отново в разлюляната стихия. Остри гръбни перки прорязвали вълните и все по-близо до бягащото ято риби се виждали едрите тела на ихтиозаврите, на бързите рибогущери. Рибите се пръсвали, разпилявали се подплашени, но много от тях попадали в продълговатите муцуни на хищните преследвачи. Като се потапяли и изскачали ритмично над вълните, ихтиозаврите отново се изгубвали в далечината на откритото море.

Във водите на мезозойските морета живеели и гигантските хищни еласмозаври. Тези морски влечуги достигали на дължина 13 метра. Само шията им била дълга 7 метра и се състояла от 76 прешлена. Главата на еласмозаврите била малка, тялото — покрито с гладка зелена кожа, а крайниците им били дълги и тесни, подобни на весла. Те лесно застигали рибните ята, змиевидната им шия светкавично се изпълвала, острите им зъби жестоко се впивали в набелязаната жертва.

Но като че ли от силния винаги се намира още по-силен. Хищните тилозаври имали мощно тяло, дълго 10–15 метра, къси, добре развити плавници и внушителна опашка и сега един огромен тилозавър браздял водната повърхност, дългият назъбен гребен по неговия гръб разсичал бързо сред пяна широките полегати вълни. Подобно на изстреляно торпедо той оставял ясна диря след себе си. Изведнъж тилозаварът отпускал десните си перки, замахвал силно с левите и като описвал рязка дъга, светкавично се насочвал към изненадания от опасната среща еласмозавър. Пламвала страшна и жестока битка. Грамадните тела на двете морски влечуги се мятали бясно, водите се завъртали в разпенен въртоп. Еласмозавърът се извивал отчаяно, размахвал силните си плавници, после отведнъж се отпускал, покорен от непреодолимата сила на смъртта.

Понякога обаче тилозаврите напразно кръстосвали морските води, гонени от глада. Те плували озлобени във водите на широките заливи, а над главите им като черни сенки се носели ята птеранодони. Тилозаврите и тези огромни хвърчащи гущери, ципестите криле на които разперени достигали до 8 метра, взаимно се ненавиждали, защото били съперници в лова на риба. Подобно на живеещите днес албатроси птеранодоните се реели над морската шир плавно, без да размахват крила. От време на време се спускали над водата, хващали с дългата си муцуна някоя непредпазлива риба, после се издигали отново в спокоен полет.

Такъв бил животът на тези и на всички други обитатели на древните морета. Те се преследвали и взаимно се унищожавали, за да се нахранят, размножавали се, за да продължат съществуването на своя род. Но над тях, над сухоземните студенокръвни тревопасни и хищници, над морските разбойници и хвърчащите дракони тегнела жестока присъда.“