Вениамин Каверин
Двамата капитани (149) (Роман в два тома)

Четвърта глава
Прощалните писма

Когато излязох, дадох на Катя прощалните писма на капитана. Някога в Енск, в градинката на Катедралната черква, също така бях я оставил сама да чете писмата, които ние с леля Даша бяхме намерили в чантата на удавения пощенски раздавач. Тогава стоях под кулата на подвижника Мартин и ми ставаше студено, когато мислено заедно с Катя четях писмата ред по ред.

Сега щях да я видя само след няколко дни. Но все едно, ние отново четяхме заедно, знаех, че Катя чувствува моето дихание зад гърба си.

Ето ги тия писма.

1

Санкт Петербург. До главното Хидрографско управление. За капитан първи ранг П. С. Соколов.

Драги ми Петя Сергеевич!

Надявам се, че това писмо ще стигне до вас. Пиша го в минутата, когато нашето пътешествие е вече към своя край, и за съжаление завършвам го съвсем сам. Не мисля, че някой на света би могъл да се справи с това, което трябваше да преживеем ние. Всичките ми другари загинаха един след друг, а групата за разузнаване, която изпратих в Галчих, не се върна.

Оставям Маша и вашата кръщелница в тежко положение. Ако знаех, че те са осигурени, не бих се терзал така, когато напущам света, защото чувствувам, че няма да се срамува родината от нас. Ние имахме големи трудности, но ги преодоляхме, като се върнахме към откритата от нас земя и я изучихме, доколкото ни позволиха силите.

Моите последни мисли са за жена ми и детето. Много бих желал дъщеря ми да има успех в живота. Помагайте им, както и на мен помагахте. Като умирам, мисля с голяма благодарност за вас и за моите най-хубави години на младостта ми, когато работех под ваше ръководство.

2

До негово превъзходителство началника на Главното хидрографско управление

От началника на експедицията на шхуна „Св. Мария“ — И. Л. Татаринов

Рапорт

С настоящото имам чест да доведа до сведение на Главното хидрографско управление следното:

В 1915 година, на 16 март, на ширина 79°08′30″ и на дължина от Гринуич 89°55′00″, от борда на останалия в дрейф параход „Св. Мария“ при добра видимост и ясно небе беше забелязана на изток от парахода неизвестна обширна земя с високи планини и ледници. За съществуването на земя в тоя район и по-преди имаше някои други признаци: тъй например още през август 1912 година ние видяхме големи орляци от гъски, които летяха от север в посока към североизток и от юг — към югозапад. В началото на април 1913 година ние видяхме на североизточния хоризонт рязка сребриста ивица и над нея твърде особени по форма облаци, прилични на мъгла, която забулваше далечни планини.

Откриването на земя, която се простира в меридиално направление, ни вдъхна надежда и накара да напуснем парахода при пръв благоприятен случай, та когато излезем на суша, да се движим по нейните брегове в посока към Таймирския полуостров и по-нататък до първите сибирски селища при устието на река Хатанга или Енисей, според обстоятелствата. В това време ние не се съмнявахме в посоката на нашето отклонение. Параходът се движеше заедно с леда по генералния курс на 7° от север към запад. Даже в случай на изменение на тоя курс още по на запад, т.е. паралелно на движението на Нансеновия „Фрам“, ние не можехме да излезем от ледовете по-рано от есента на 1916 година, а провизии имахме само до лятото 1915 година.

След многобройни затруднения, които нямат никакво отношение към същността на този рапорт, ние успяхме на 23 май 1915 година да излезем на брега на новооткритата земя на 81°09′ ширина и 58°36′ дължина. Това беше остров, покрит с лед, означен на приложената към този рапорт карта с буква А. Само след пет дни ни се удаде да стигнем до втория огромен остров, един от трите или четирите, които съставляваха новооткритата земя. Определеният от мен астрономически пункт на изпъкващия нос на тоя остров е обозначен с Г, даде координати 80°26′30″ и 92°08′00″.

Като се движехме на юг, покрай бреговете на тази неизвестна земя, изследвах нейните брегове между 81-я и 79-я северни паралели. В северната част брегът представлява доста ниска земя, покрита отчасти с обширен ледник. По-нататък, към юг, той става по-висок и се освобождава от леда. Тук намерихме изхвърлени от водата дървета. На ширина 80° открихме широк пролив или залив, който върви от пункта под буква С в посока на OSO.

Като се почне от пункта под буква Ф, брегът стръмно завива в посока на юг и югозапад. Имах намерение да изследвам южния бряг на новооткритата земя, но в това време беше вече решено да вървим надолу по брега на Харитон Лаптев в посока към Енисей.

Като довеждам до знание на Управлението за направените от мен открития, смятам за необходимо да отбележа, че определянето на дължините не е напълно точно, тъй като хронометрите на парахода въпреки най-големите грижи за тях не можеха да бъдат сверявани в продължение на повече от две години.

 

Приложение: 1. Заверено копие на караулния дневник на шхуна „Св. Мария“.

2. Копие на хронометричния дневник.

3. Платнена тетрадка с изчисления и данни на снимките.

4. Карта на фотографираната местност.

3

Скъпа Маша,

Боя се, че с нас е вече свършено, и нямам даже надежда, че ти някога ще прочетеш тия редове. Ние не можем повече да вървим, замръзваме, както ходим, както почиваме, даже когато ядем, съвсем не можем да се стоплим. Краката ми съвсем не ги бива, особено десният, и даже не знам кога и как ми е замръзнал. По привичка пиша още „ние“, макар че вече три дни как е умрял бедният Колпаков. И не мога даже да го заровя — страшна виелица! Четири дни виелица — вижда се, това е много за нас!

Скоро иде моят ред, но аз не се боя от смъртта, изглежда направих повече от онова, което беше по силите ми, за да остана жив.

Много съм виновен пред теб и тази мисъл е най-тежката, макар че и от другите не ми е по-леко.

Колко безпокойства, колко скръб понесе през тия години — и ето ти още една — най-голямата. Но не се смятай свързана за цял живот и ако срещнеш човек, с когото можеш да бъдеш щастлива, помни, че желая това. Така кажи и на Нина Капитоновна. Прегръщам я и я моля да ти помогне, доколкото това й е по силите, особено относно Катя.

Пътешествието ни беше много тежко, но ние се държахме добре и вероятно бихме се справили с нашата задача, ако не ни объркаха работата припасите и ако тия припаси не бяха толкова лоши.

Скъпа моя Машенка, как ще живеете без мене! И Катя, Катя! Аз знам кой може да ви помогне, но в тия последни часове на моя живот не искам да споменавам името му. Но съдбата ми попречи да му кажа в очите всичко, което се бе насъбрало в душата ми през тия години. В него се бе въплътила оная сила, която винаги ми свързваше ръцете и краката, и тежко ми е да мисля за всички работи, които бих могъл да свърша, ако поне не ми пречеха, щом не можеха да ми помогнат. Какво да се прави? Остава ми само утешението, че с моите усилия са открити и присъединени към Русия нови обширни земи. Трудно ми е да се откъсна от това писмо, от последния разговор с тебе, скъпа Маша. Пази дъщерята и гледай да не бъде ленива. Това е моя черта — винаги бивах ленив и много доверчив.

Катя, дъще моя! Ще разбереш ли някога колко много съм мислил за тебе и колко ми се искаше поне още веднъж пред смъртта да те погледна!

Но стига. Ръцете ми замръзват, а ми се ще още да пиша, да пиша. Прегръщам ви. Ваш навеки.