Иван Вазов
Трудът

Пей света епопея

на честта и на трудът!

Ст. Михайловски

По хълми, урви, върхове, чукари —

до облаци — се качват зрели ниви,

художник-рало позлати, нашари

зелений плащ на тез балкани диви.

 

Навред следи от мишците упорни,

потът е свършил подвиг многотрудни.

И нужда — на труда лост благотворни —

донесе спор във тез места оскудни.

 

Труда! — Ний знайм ли? Знайм ли хляба ръжен,

спечелен с пот горещ и сладко еден?

Теглата знайм ли и живота тъжен,

укрити в тоз балкан безроден, беден?

 

Ний знаем ли труда свещен и честни

на сечивото, ралото и чука?

Ний труд наричаме службашкий лесни

и ялов труд — платений мързел тука!

 

Ний поколенье сме, което бяга

от работа и живий труд го плаши,

на свойте сили то се не набляга

и службата е идеалът наши!

 

У нас пустеят поприща просторни

за волен труд, земята ни беднее

от мишци и енергии упорни —

и тунеядството едно вирее!

 

За кътче на трапезата държавна

стреми се сит и гладен, мъдри, прости —

на чеда, на бащи мечтата главна —

за тамо дом и школа готвят гости.

 

А чужди гост ръка граблива пъхва

в съкровища, що господ нам обрече,

сиромашията — коварен влъхва —

през всичките ни порти влиза вече.

 

Почитам тихия труд на мъдреца,

на дееца усилията ценни,

художнику пламтежа, на певеца

умората във бденья вдъхновенни,

 

и всички, що с ламтежи висши дишат,

що умовете будят, озаряват…

Но, боже, при ръцете дето пишат,

творят, управят, водят, повеляват —

 

ти наспори у нас — ръцете здрави,

що работят, морят се, благоплодни,

що тихо вършат подвиг величави —

ръцете с шия от труд благородни!