Иван Вазов
Екът на Лакатнишките канари

Et une voix sortit de l’ombre et dit: Non!

V. Hugo

Отзивчивий гранит беседва с мен.

Веднъж викнах — в един горчиви час:

„Аз сам съм пак! Се сам! Скали, кат вас,

в пустиня съм!… Ох, туй усамотенье

до края ли ще ме дружи — всегда?“

        Скалата рече: — Да!

 

„Познах живота аз… Душа усърна

на грижи, скръб, измами в вечен плян.

Мечта подир мечта и блян по блян

разсяха се… О, няма пак да зърна

на младостта си светлите дене!“

        Скалата рече: — Не!

 

„Аз висоти стигнах — и в бури влезнах,

аз славата вкусих — и злъчка пих,

от гневний зъб на завистта патих,

из боя горд, но с рани зли излезнах —

злокобна мойта е била звезда!“

        Скалата рече: — Да!

 

„Аз работих и сях, пях с вяра жежка

във чест, в добро, във правда, но съзрях

море злини, срамът на трон видях.

О, камък, дай ми твоята мъртвешка

коравост — да не чувствувам поне!“

        Скалата рече: — Не!

 

Кога умра — туй сърце ще немее!

Тогаз дано друг песник вдъхновен,

на нов век син, и по-честит от мен,

триумфа на Доброто да възпее

и края на неправди и вражди!

 

Гранит, мълчиш! Защо не казваш: Да?

 

Станция Лакатник