Иван Вазов
Беглец

О град крамолен, столнино прашлива,

бегах от твойте радости и язви!

Като дете на майчини си пазви,

почивам мирно в таз природа дива,

 

далеч от твойта суета и плесен

и бляск от маски лъскави и грозни

души. Далекий писък паровозни

ме плаши, от ехтежа тук донесен.

 

И сякаш чувам зов: „Беглецо, хайде!

Назад!“ Но той умира в планината…

И пак седа един и зад скалата

аз гледам слънце как ще зайде.