Comical History of Three Dreamers ^[0]

Тримата сънуващи

Three companions, of whom two were Tradesmen and Townsmen, and the third a Villager, on the score of devotion, went on pilgrimage to a noted sanctuary; and as they went on their way, their provision began to fail them, insomuch that they had nothing to eat, but a little flour, barely sufficient to make of it a very small loaf of bread. The tricking townsmen seeing this, said between themselves, we have but little bread, and this companion of ours is a great eater; on which account it is necessary we should think how we may eat this little bread without him. When they had made it and set it to bake, the tradesmen seeing in what manner to cheat the countryman, said: let us all sleep, and let him that shall have the most marvellous dream betwixt all three of us, eat the bread. This bargain being agreed upon, and settled between them, they laid down to sleep. The countryman, discovering the trick of his companions, drew out the bread half baked, eat it by himself, and turned again to sleep. In a while, one of the tradesmen, as frightened by a marvellous dream, began to get up, and was asked by his companion, why he was so frightened? he answered, I am frightened and dreadfully surprized by a marvellous dream: it seemed to me that two Angels, opening the gates of Heaven, carried me before the throne of God with great joy: his companion said: this is a marvellous dream, but I have seen another more marvellous, for I saw two Angels, who carried me over the earth to Hell. The countryman hearing this, made as if he slept; but the townsmen, desirous to finish their trick, awoke him; and the countryman, artfully as one surprised, answered: Who are these that call me? They told him, we are thy companions. He asked them: How did you return? They answered: We never went hence; why d’ye talk of our return? The countryman replied: It appeared to me that two Angels, opening the gates of Heaven, carried one of you before our Lord God, and dragged the other over the earth to Hell, and I thought you never would return hither, as I have never heard that any had returned from Paradise, nor from Hell, and so I arose and eat the bread by myself.

Трима спътници, двама от които били търговци и градски жители, а третият селянин, тръгнали на поклонение в прочут храм. Като вървели по пътя си, провизиите им взели да се свършват, тъй че нямали нищо друго за ядене, освен малко брашно, което едва стигало да се направи съвсем малко хлебче. Като видели това, хитрите граждани си казали един на друг:

— Имаме съвсем малко хляб, а нашият спътник е много ящен, затова трябва да помислим как да изядем това малко хлебче без него.

Когато го омесили и го сложили да се пече, търговците измислили по какъв начин да измамят селянина и казали:

— Хайде всички да поспим и който измежду трима ни сънува най-необикновения сън, нека той да изяде хляба.

Като се разбрали така, те легнали да спят. Селянинът отгатнал хитрината на спътниците си, извадил хляба полуизпечен, изял го сам и пак си легнал да спи. След известно време един от търговците, сякаш стреснат от страшен сън, започнал да се надига, и спътникът му го попитал защо е толкова уплашен. Той отговорил:

— Аз съм уплашен и стреснат от ужасен сън: стори ми се, че два ангела отвориха вратите на рая и ме отнесоха пред престола на Бога с голяма радост.

Спътникът му казал:

— Това е необикновен сън, но аз сънувах друг, много по-необикновен, защото видях два ангела, които ме отнесоха под земята в ада.

Селянинът, като чул това, се престорил на заспал, но гражданите, в желанието си да завършат своята измама, го събудили и селянинът умело се направил на изненадан и отговорил:

— Кои сте вие, дето ме викате?

Те му казали:

— Ние сме твоите спътници.

Той ги попитал:

— Как се върнахте?

Те отвърнали:

— Ние никъде не сме ходили. Защо говориш за нашето завръщане?

Селянинът отговорил:

— Стори ми се, че два ангела отвориха вратите на рая, и отнесоха единия от вас пред нашия Господ Бог, и повлякоха другия под земята в ада. Помислих, че повече няма да се върнете тук, тъй като никога не съм чувал някой да се е върнал от рая или от ада, и затова станах и изядох сам хляба.

Илюстрация: Уолтър Крейн (Walter Crane, 1882)