Фред Варгас
Във вечната гора (33)

XXXIII

— С живото на девиците, отдясно, подправени по три в равни количества — каза Адамсберг. — По три. Трябва да внимаваме с това.

— Това е дозировката — каза Мордан. — Три щипки стрити кости на светец, три щипки пенисна кост, три щипки дърво от кръст и три щипки от принципа на девицата.

— Едва ли е така, майоре. Вече разполагаме с две изровени девици. Каквото и да е искала да вземе, струва ми се, че една би била предостатъчна за трите му щипки. Освен това можело е да пише просто в равни количества. А е добавено по три.

— Три щипки.

— Не, три девици. Три щипки от три девици.

— Не бива да приемате всичко буквално. Този текст е хем рецепта, хем нещо като поема.

— Не — възрази Адамсберг. — Езикът може да е сложен, но не е поетичен. Това е просто стара книга с рецепти. Нищо друго.

— Точно така — потвърди Данглар, макар да бе леко шокиран от непочтителното отношение на комисаря към De sanctis reliquis. — Обикновен рецептурник. Целта му е не да обърква, а да бъде разбран.

— Е, целта не е постигната — каза Жюстен.

— Не съм съгласен — възрази Адамсберг. — Трябва просто да не се изпуска нито дума. В тази зловеща смес като във всяка готварска рецепта всяка дума е от значение. Подправени по три. Ето там е опасността. По този въпрос трябва да поработим.

— По кой? — попита Есталер.

— По въпроса за третата девственица.

— Много е възможно — вметна Данглар.

— Трябва да я потърсим — каза Адамсберг.

— Да? — обади се Меркаде и вдигна глава от тефтера си.

Лейтенант Меркаде си водеше сума ти бележки както всеки път, когато бе добре разбуден и наваксваше пропуснатото с видимо усърдие.

— Първо трябва да разберем дали някоя девственица от Горна Нормандия не е загинала наскоро при злополука.

— Колко голяма е зоната на действие на светеца? — попита Ретанкур.

— Най-добре да си определим един район с радиус от петдесетина километра около Менил и Бошан.

— Седем хиляди сто и петдесет квадратни километра — бързо изчисли Меркаде. — На каква възраст трябва да е жертвата?

— Символично — отвърна Данглар — можем да заложим на минимална възраст от двайсет и пет години. Това е възрастта на света Катерина, след която девойките се смятат за стари моми. Горната граница би могла да е четирийсет години. Оттам нататък и мъже, и жени са били смятани за старци.

— Прекалено голям диапазон — каза Адамсберг. — Нямаме толкова време. Нека като начало да се спрем някъде около възрастта на двете жертви — между трийсет и четирийсет години. Което ще ни даде колко жени горе-долу, Меркаде?

Оставиха лейтенанта мълчаливо да изчислява, заобиколен от чаши кафе, подправени по три. Жалко, каза си Адамсберг, че Меркаде непрекъснато заспива. Има забележителен ум, особено за цифри и списъци.

— По груба сметка бих казал между сто и двайсет и двеста и петдесет възможно девствени жени.

— Пак е много — каза Адамсберг, прехапвайки долната си устна. — Да намалим територията до радиус от двайсет километра около Менил. Какво получаваме?

— Между четирийсет и осемдесет жени — бързо каза Меркаде.

— И как ще ги открием тези четирийсет девици? — сухо попита Ретанкур. — Девствеността не е закононарушение, та да се впише в съдебното досие.

Девствена е, бегло помисли комисарят, хвърляйки поглед на дебелата си и красива подчинена. Ретанкур пазеше живота си в тайна, херметично затворен и недостъпен за всякакво проникване. Може би този разговор за недокоснатите от мъж жени й беше неприятен.

— Ще питаме свещениците — каза Адамсберг. — Започнете от кюрето в Менил. Побързайте. Ако трябва, ще работим извънредно.

— Господин комисар — обади се Гардон, — не е толкова спешно. Паскалин и Елизабет са били убити преди три и половина и четири месеца. Третата девица сигурно е вече мъртва.

— Не мисля — каза Адамсберг и вдигна поглед към тавана. — Заради новото вино, което е последната съставка на отварата. Виното, в което ще бъдат смесени всички останали, ще бъде готово през ноември.

— Или през октомври — уточни Данглар. — Някога са правили първото вино по-рано от днес.

— Хубаво — каза Мордан. — И после?

— Ако приемем това, което ни казва Данглар — подхвана Адамсберг, — става ясно, че трябва да се спазва хармонично равновесие, за да е ефикасно лекарството. Ако аз трябваше да го забъркам, щях да добавям съставките на равни интервали. Да речем, нещо като щафетно бягане.

— Това е задължително — каза Данглар, дъвчейки молива си. — Разнородното, неравномерното е средновековно проклятие. То носи нещастие. Каквато и да е линията, реална или абстрактна, тя никога не трябва да бъде прекъсвана. Всяко нещо следва да се развива по права линия и без сътресения.

— А убийството на котката и кражбата на мощите са извършени три месеца преди смъртта на Паскалин. И живото на девствениците е било взето три месеца след смъртта им. Три, като броя на щипките, три като броя на девиците, три като броя на месеците в един сезон. Следователно последното живо ще бъде взето три месеца преди новото вино или точно преди него. И девственицата ще бъде убита три месеца преди това.

Адамсберг замълча и няколко пъти преброи нещо на пръсти.

— Така че е много вероятно третата жена да е още жива и смъртта й да е планирана за неизвестна дата между април и юни. Сега сме двайсет и пети март.

След три месеца, след петнайсет дни или след седмица. Всеки мълчаливо преценяваше доколко спешна и доколко невъзможна е задачата. Защото дори да успееха да съставят списък на девствениците в района на Менил, как щяха да определят коя е избрана от ангела на смъртта? И как щяха да я защитят?

— Това все пак са само предположения — каза Воазне и потръпна, сякаш се събуждаше в края на филм, осъзнал, че всичко е било само измислица.

— Не разполагаме с друго — сви рамене Адамсберг.

Освен с полет на птица между небето и земята, помисли Данглар разтревожено.