Иван Вазов
Орлите на Бабини плазове

Кат феодали в непристъпен замък,

        на зъбери високи,

стоите вий, орли^[1], на своя камък,

        над пропасти дълбоки.

 

По часове следя ви битието,

        мощта ви в висотата —

когато гордо цепите небето,

        кога сте на скалата.

 

Към земний квак и лай, тревоги дребни,

        стоите непричастни,

със поглед чуки, ширини вълшебни

        обгръщате безгласни.

 

Кат тях, поети, фъркайте в лучисти

        предели — горе, горе!

На дух крилат са нужни сфери чисти,

        височини, простори.