Иван Вазов
Сърдитата скала и влакът

През векове безброй стърчал е неподвижен,

надвесен, мълчалив над пропастите той.

О Камък! В твоя лоб гранитен и загрижен

каква тъга стои? Какъв е блянът твой?

 

Скалата прогълча: — Там в оня дол дълбоки

влечуга някаква край Искъра пълзи,

дими, гърми, фучи и урвите високи

ехтят… О человек, кажи: кой загрози

 

на тия самотий покоя вековечни?

Какъв е този Дух нечист, таз гад, що днес

встревожи нашта лен и наший мир безпечни?

Как викат тоз Бяс нов, метежен, луд? —

Прогрес.