Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (96)

Фани Марковна

Имаше една улица „Малая Арнаутска“, която ми се струваше ужасно далече, а всъщност се намираше наблизо. Щом попаднехме на тази улица, ние веднага се потапяхме в света на еврейската беднотия с някаква странна смесица от цветове и най-различни неприятни миризми. Влизахме в дървена остъклена галерия, окръжаваща двора. Тук мама трябваше непрекъснато да си навежда главата, за да си запази орловото перо на шапката невредимо, ако се натъкне на някое препятствие: въже с прострени на него бебешки дрехи или напречна греда, поддържаща наклонилите се дъски на проядената от бръмбари галерия с мръсни стъкла, половината от които бяха счупени.

Към галерията гледаха много прозорци и врати, в по-голямата си част широко отворени, и там в тъмнината се приютяваха цели еврейски семейства — занаятчии, шивачи, обущари, модистки, тенекеджии, калайджии — така че от всяка врата се разнасяха удари на чукове, тракане на грамадни шивашки ножици, раздиране на канаваца, скърцане на несмазани шевни машини и се прибавяха силни кухненски миризми, смесени с дим от множество газени котлони „Грец“ с техните слюдени прозорчета, които светеха в тъмнината на жилището като сцени на малки театри, където се разиграваше феерия от вълнисти пламъци и дим — пожар на някакъв град.

Влизахме в опушената, почти черна врата на Фани Марковна, закрита с басмена завеса, и мама се навеждаше и придържаше с тясната си ръка във велурена ръкавица перото на шапката си.

Фани Марковна ни посрещаше с приветлива усмивка на слабото си, малокръвно лице, със следи от многобройни пъпки. Усмивката й откриваше дупка от изваден страничен зъб. Ако не беше този дефект и сбръчканата кожа на шията й, Фани Марковна напълно приличаше, според моето разбиране, на дама: имаше приблизително същия жакет като маминия и същата пола с шлейф, обшит с реснички, само че по-износена. Фани Марковна се различаваше от мама по прическата. Мамините блестящи черни коси винаги бяха гладко вчесани назад и завити на тила в кок, пълен с фуркети, а Фани Марковна беше с модна прическа над преждевременно набръчканото ниско чело, носеше изкуствена подплънка в косата си, което създаваше впечатление за перука. Впрочем, струва ми се, това наистина беше рижа перука.

В мрака се очертаваше тъмен сандък с цвят на хлебарка, покрит с бродирана покривка, и върху нея в бели гипсови вази имаше букети книжни рози, които се отразяваха в огледало без рамка, но върху дебела ясенова подложка.

Мама подаваше на Фани Марковна плат, завит в хартия и предназначен за ушиване на лека вълнена пелерина за пролетния сезон. Фани Марковна разгъваше плата и излизаше в галерията, за да го разгледа по-добре, а мама сядаше на хлътнал виенски стол с черен еврейски цвят, придърпваше ме към себе си, като ме целуваше по гушката, и тогава усещах как се е надул коремът й.

После Фани Марковна се връщаше и одобряваше качеството на плата и маминия вкус. Слагаше внимателно плата върху кръгла маса, покрита с кадифена покривка с пискюли.

Фани Марковна завеждаше мама зад паравана да пробва преди това поръчаните фусти от шумяща лилава коприна и корсет с банели, а аз дълго седях сред стаята на освободения стол и ту разглеждах красивия чугунен педал на крачната шевна машина, ту гледах как над бамбуковия параван за миг се появяваше мамината гола ръка или главата на Фани Марковна с карфички в устата й с горна устна сякаш опушена от тъмния мъх на мустачките й. От напукания мушамен сантиметър със сиви и розови цифри се разпространяваше — както ми се струваше — оная обща за цялата улица „Мала Арнаутска“ миризма на теснотия и беднотия, с която сякаш е пропит скрофулният въздух. Всичко това ми вдъхваше едновременно и отвращение и мъчителна жалост към бедните хора, принудени да живеят така натясно и грозно сред бидони, изправени ръчни колички, дюкянчета, където продаваха воняща газ, сливов мармалад в бъчви, дървени въглища, и червеникава солена селда в качета, и маслини, и сирене в стъклени буркани с мътно-млечна вода и жълти китки копър, и халва, която приличаше на топки маджун.

… и аз се клатех на черния виенски стол и очаквах с нетърпение мига, когато пробата ще свърши и съпровождани от сладките усмивки и сдържани поклони на Фани Марковна, ние с мама най-после ще си отидем у дома, по-далеч от тоя тъжен, несправедлив, ужасен свят на улица „Мала Арнаутска“.