Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (92)

Земетресението

Посред нощ внезапно се събудих. Разбуди ме бърз, пробягващ звук, който отначало взех за тракане на шевната машина в трапезарията. Значи, помислих си аз, там на масата за хранене седи мама и нещо шие, чевръсто, бързо върти никелираното колело на ръчната шевна машина, а нейното чугунено тяло си представях като статуетка на египетска котка върху дървен лакиран пиедестал с метална плоча.

(Впрочем тогава още не знаех за Древния Египет с неговите статуетки и странни фигури на хора, обърнати в профил.)

Беше късна нощ и ме изплаши това, че мама в тоя нощен час много бързо шие нещо на ръчната шевна машина „Сингер“.

Вдигнах от възглавницата натежала сънена глава и се огледах.

Всичко наоколо беше мирно и тихо, осветено от червената нощна лампа, която ми се стори, че леко потреперва върху скрина. Но мама и татко спяха в своите железни кревати с медни топки и не усещаха тръпките, които вече бяха обхванали цялата къща, а може би и цялата улица.

Значи, мама не шиеше през нощта на машина. Но тогава кой? Нима баба, която живееше зад кафявия параван в трапезарията? Но тогава там трябваше да има светлина, която би прониквала в стаята, където спяхме, през пролуката на вратата или през дупката на ключалката.

Но в трапезарията беше тъмно.

Треперенето продължаваше.

Сега това беше треперене на мебелите — на бюфета, столовете, масата. Вече тракаше не шевната машина, а висящата лампа с белия абажур бързо и отсечено звънтеше с всичките си съставни части: стъклото на лампата, поставено плътно в медната розетка, калпачето й, веригата, на която бе окачена за тавана над масата.

В света ставаше нещо странно и страшно.

Заплаках, промуших пълничката си ръчичка през мрежата на креватчето, на чието табло леко трепереше иконата на моя ангел пазител Валентин, и разбудих мама, като я хванах за бузата.

— Какво има момченцето ми? — попита мама шепнешком, за да не събуди татко, който похъркваше на леглото си до маминото. — Защо се събуди?

— Страх ме е — отговорих.

— От какво се боиш?

— Там в трапезарията някой шие на машината — шепнешком казах аз, защото се боях, че оня, който шие, може да ме чуе. — Някой шие на машината и лампата трепери.

Мама се ослуша, но странните пробягващи звуци вече бяха спрели. В квартирата цареше мирна нощна тишина.

— Така ти се е сторило — каза мама. — Спи, мъничкото ми, успокой се, Христос е с тебе.

Прекръсти ме, целуна ме, пооправи одеялцето и го подви под краката ми.

Успокоих се, подложих под бузата двете си длани и заспах, но скоро пак се събудих от същия дрънчащ, пробягващ звук. Не успях да захленча, когато звукът се прекрати, макар да усещах, че известно време цялата стая с креватите на колелца, скрина, скучните тапети, слабо осветени от червената нощна лампа, продължаваха почти неусетно да треперят и ми се стори, че зад затворените капаци на прозорците едва доловимо трепери не само нашата дълга улица „Базарна“, но също и целият наш грамаден град, границите на който в онова време не си представях.

 

 

… Трепереше цялата природа…

 

 

И веднага заспах с тревожното чувство за някаква незнайна, благополучно отминала опасност. Това чувство не ме напускаше и сутринта, когато татко и мама се събудиха и аз седях с тях до масата на високия си стол, ядях качамак и пиех варено мляко, като топях в него крайшниче бял хляб — и то обираше пяната на млякото.

— Той ни е голям фантазьор — рече мама на татко и му разказа за моите нощни страхове.

— Не съм фантазьор — запротестирах аз, — чух как през нощта някой шиеше на шевната машина и лампата трепереше.

Мама и татко се засмяха, а татко разроши черните ми, твърди като на японче коси, взе под мишница купчина тетрадки, здраво вързани с канап, и тръгна за епархийското училище.

 

 

… Ах, как добре помня купчината тетрадки със сини подвързии и стърчащите от тях алени попивателни, с мастилени петна по тях. Тъй като тетрадките бяха направени от хартия, а хартията — както вече знаех от разговорите на възрастните — се мери на тестета, то купчината тетрадки за мен представляваха тесте… Татко ги поправяше вечер при светлината на лампата със зелен абажур, и тогава абажурът леко трепереше…

 

 

Макар мама и татко да не вярваха, че съм усетил през нощта треперене като от тракане на шевна машина, и мислеха, че съм сънувал всичко това, аз със сигурност знаех, че такова нещо имаше и в това се криеше някаква неизвестна за мене тайна на земята, върху която живеехме.

И се оказах прав. Не бях фантазьор.

Вечерта, като се върна у дома, татко разтвори вестник „Одесский лист“, пошари с очи по него нагоре-надолу и по диагонал и изведнъж весело възкликна:

— Я виж, Женя, нашият Валюшка се оказа прав!

И татко прочете съобщение, че миналата нощ сеизмичната станция на обсерваторията е отбелязала в нашия град слаби подземни трусове — следствие на далечно земетресение с епицентър, разположен на малоазиатския бряг на Черно море, в Турция, където са били разрушени няколко селища.

„Земетресението имаше тектоничен характер и не представляваше сериозна опасност за нашия град, ако не се смятат някои малки свличания на брега в района на Средний Фонтан, където в няколко вили да се появили леки пукнатини“

С тия думи завършваше бележката във вестника, прочетена от татко.

Татко весело ме погледна.

— Ти си ни бил умник! — каза той, но маминото лице се натъжи.

— Момчето ни има прекалено чувствителна душа — каза тя, — боя се, че ще му бъде трудно в живота.

Но тогава не разбирах безпокойството на мама. Тържествувах загдето никой през нощта не усети треперенето на предметите в стаята с тъмните тапети, леко обагрени от червеникавата светлина на плъзгащата се по скрина нощна лампа, а аз го усетих, и се събудих, и чувах като че припряното безумно тракане на шевната машина.

Само че тогава не знаех как се нарича тайнствената, неподвластна на човека сила, която може да застави да треперят лампи, светилници, къщи, турски села с разрушени керемидени покриви, и която може би е способна да унищожи с един замах цели градове, държави, народи.

А сега научих от татко, че тя — тая тайнствена сила — се нарича с мрачната дума „земетресение“, толкова мрачна и страшна, както и други подобни думи: война, чума, глад, мор… за които тогава, в далечното щастливо детство, нищичко не знаех.