Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (84)

До гушата в пясъка

Когато бях на две години, за да ме предпазят от рахит, татко и мама ме водеха през лятото на Куялницкия лиман или в Ланжерон на пясъчни бани.

Татко изкопаваше в пясъка плитка дупка с размерите на моето телце, а тъй като пясъкът надолу беше влажен, трябваше известно време да чакаме, докато се изсуши и нагрее от жаркото юлско слънце; мама ме събличаше гол и ме слагаше в топлата суха дупка като в пясъчно гнездо.

Разглеждах кръглите си пълнички ръчички с нежна кремаво розова кожа и ми доставяше радост да пляскам с разперени пръстчета по горещия пясък, да го загребвам с шепи и смеейки се безгрижно, да го пилея наоколо и да се наслаждавам на елмазния му блясък.

После татко нагребваше горещ пясък, засипваше ме до гушата така, че с брадичката си усещах пясъка, а някои песъчинки ме гъделичкаха по устата. Опитах се да извадя от плътната пясъчна купчина ръцете и краката си, като с мъка надвивах тежестта й, но татко пак ме затрупваше с пясък, така че в края на краищата от горещата, тежка купчина се подаваше само главата ми, обърната с лице към водата.

Нямах сили да се боря с тежестта на лековития пясък, който ме затискаше от всички страни и не ми даваше да се помръдна. Слънцето печеше безмилостно.

Мама разтвори чадър и забоде дръжката му в пясъка. Сега седях до гуша в пясъка, под сянката на голям батистов чадър, а татко и мама ми се радваха, по-скоро се радваха на кръглата ми чернокоса главичка с две въртолчета на темето.

Главата ми стърчеше съвсем малко над морското ниво, над ивицата крайбрежен пясък, смесен със забити в него раковини като седефени лодчици — остатъци от миди — и панделки сухи водорасли. Зрителното ми поле бе толкова стеснено, че виждах само нищожна част от морето, мигащо ту тук, ту там с ослепително белите звезди на слънчевите отражения.

Хоризонтът беше съвсем близко — а-а да го стигна с ръка, — но той се сливаше със сияйното небе и не можеше да се разбере докъде е небето, и докъде — водата: те се смесваха в една струяща се огледална мараня.

Багрите около мене бяха толкова ярки, че очите ми се уморяваха и всичко ми изглеждаше като избеляло от жаркото слънце, обезцветено, размито. Затова пък миризмите и звуците придобиваха особена яснота и сила.

… миризмата на разтопен катран, който варяха някъде зад гърба ми, за да насмолят разсъхнала се шаланда, миризмата на огъня, йодовата миризма на гниещи водорасли, миди, рибени люспи се смесваше със стърженето на дърводелско ренде, което оставяше дълъг къдрав талаш от тънка борова дъска, и аз разбирах, че някъде зад мене дърводелци строят нова шаланда. Чуваха се още пронизително пискливите крясъци на чайките, също плясъкът от веслата на плаващата край мене лодка с малка желязна котва — многорожка — на носа и виковете на къпещите се жени, които цопаха в плитчините.

Понякога виждах татко с платнена блуза, пристегната с кожен колан, как се навежда, търси плоски камъчета — особени ланжероновски камъчета, нагорещени от слънцето, — замахва по момчешки и ловко ги мята, те отскачаха и се втурваха с подскоци по дребните бръчки на водата и изчезваха от погледа ми като бързо-бързо пляскаха, и аз си представях, че това е гущер, който пъргаво лъкатуши с опашката си, какъвто неотдавна бях виждал на скалата, обрасла с трънливи храсти с оскъдни лилави цветчета.

Някъде далече басово изсвири параход.

Вадички пот браздяха лицето ми и не можех да ги избърша. Така повито, изпотеното ми тяло се бе отпуснало в сладостна изнемога. Най-после мама си погледна часовника и аз разбрах, че вече ще ме вадят от пясъка. Мама ме измъкна полусънен от горещата купчина, избърса с кърпа влажното ми телце, облече ме в рокличка от пике, сложи ми сламена шапка, а татко изрови от мокрия крайбрежен пясък бутилка мляко, отвори я с приятен звук и ми даде да пия направо от бутилката.

После татко ме взе на ръце и понесе по нанагорнището, а мама вървеше отзад, гъделичкаше с пръсти влажната ми гореща шийка и целуваше ушите ми — ту едното, ту другото, а аз се усмихвах мълчаливо на тая майчина ласка, която ми доставяше неописуема наслада.

Така се връщахме у дома на „Базарна“.

Когато се изкачихме най-горе на полегатия ланжероновски склон, татко ме остави на тротоара и по-нататък чак до вкъщи вървях самостоятелно, като се държах с едната ръка за татко, а с другата за мама и тропках с обувките си по плочите.

И тримата — мама, татко и аз — бяхме със сламени шапки с различен фасон.