Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (8)

Скетинг-ринг

Един прекрасен ден в нашия град се появиха ролкови кънки, чуждестранна новост, за която ние нямахме и понятие.

Превъзходно нещо!

Видях ги за първи път, когато по асфалтовия тротоар покрай нашата врата премина с шум непознат ученик от реалната гимназия, който ми се стори много по-висок от истинския си ръст. На краката му видях блестящи ролкови кънки, здраво прикрепени към обувките с каишки с блестящи закопчалки.

Всяка кънка имаше по четири кухи отвътре колелца — две отпред, две отзад — и тези колелца с малко необичаен звук, с шумно желязно дрънчене се търкаляха по асфалта и сами придобиваха асфалтов цвят.

Какво божествено изобретение: да се пързаляш с кънки и то през лятото!

Изведнъж като по даден знак ролковите кънки започнаха да се продават във всички магазини за играчки и за спортни принадлежности. Те допълниха асортимента на летните играчки: зелените мрежи за ловене на пеперуди, кръглите тенекиени кутии за растения, топките за крокет, бамбуковите въдици с цигаровидни синьо-червени тапички, люлките-хамаци от здрав кокосов канал и, разбира се, фойерверките.

Ролковите кънки бяха с различни цени — от скъпи никелирани до сравнително евтини с кафяви колелца от пресован картон.

Навсякъде, където имаше асфалтови тротоари, с шум и дрънчене се носеха момчета и момичета, опиянени от възможността да се пързалят с кънки през лятото из града, гдето навсякъде се виждаха димящи котли с асфалт, придаващи нещо адско на южното лято в града, и без това тежко и душно.

Така настъпи епохата на ролковите кънки.

Но това се оказа не само детско забавление. Почти едновременно с децата то завладя господата и дамите и превърна пързалянето с ролкови кънки във вечерно, дори нощно развлечение, от рода на тия в локалите. Появи се новата, най-модерна дума „скетинг-ринг“, което според нашите разбирания, на момчетата и момичетата, звучеше някак не съвсем прилично, дори порочно.

Скетинг-рингът представляваше асфалтова пързалка в специално закрито помещение, където пред входа вечер запалваха виолетови електрически фенери и до нагорещената улица долитаха призивните звуци на матчиша^[1], в който също ни се струваше, че има нещо порочно.

Там отиваха млади богати господа и дами с ролкови кънки в ръце, някои пристигаха с файтони и ние, момчетата, смътно се досещахме, че тук работата не е само в пързалянето.

Разбира се, аз нито веднъж в живота си не съм бил на скетинг-ринг и не съм виждал какво става там. Според слуховете, там мъжете и жените танцували на ролки валс, притиснати плътно един до друг, а по-късно, към полунощ, потропвали „ой-ра, ой-ра“ и кейкуок^[2], а около асфалтовата площадка, зад дървената бариера с цилиндрични кадифени възглавнички, имало маси, покрити с колосани покривки, до които върху специални поставки блестели запотени сребърни кофички с натрошен лед, а оттам се подавали златните гърла на бутилките с шампанско „редерер“.

Думата „редерер“ много сполучливо се съчетаваше с думата „скетинг-ринг“ и те караше да викнеш и да запееш в ритъма на „ой-ра“ пересипската босяшка песен, където скетинг-ринг презрително и жлъчно беше преименуван на скотски ринок^[3].

„Вчера бях на Скотски ринок и обущата си скинах“ и т.н.

Ой-ра, ой-ра!

В глуха тъмна уличка, която излиза на кръглия площад „Гречески“, до някакъв вход под газов фенер виждам женска фигура с ролкови кънки в ръка. Половината лице е закрито от шапката, а другата половина е зелена от газовата светлина. Жената е направила нерешително движение и ти шепне сякаш поверително:

— Млади момко, искате ли да идем да се попързаляме на скетинг-ринга?