Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (76)

Микроскопът

В края на краищата и него го постигна същата участ, както и много други ценни вещи, който татко купуваше поради настойчивите ми молби.

Обикновено увлечението ми бързо минаваше, охладнявах към скъпия подарък и работата свършваше с това, че тайно продавах омръзналата ми вещ на безценица. Разбира се, не без известно угризение на съвестта.

Тази участ не избягна и микроскопът, който отначало ми се струваше чудото на оптиката, а после ми омръзна по-бързо и от мандолината.

Татко ми купи микроскопа с педагогическата цел да разшири представата ми за окръжаващия ни свят.

За татковата кесия микроскопът беше доста скъп — струваше пет рубли и увеличаваше предметите около сто пъти. Микроскопът се слагаше в дървено лакирано сандъче, което се затваряше с две месингови кукички: само вида на това строго сандъче вече говореше за непосредственото отношение към науката на намиращия се в него оптически уред. В продължение на два часа изваждах двайсет пъти микроскопа и се любувах на блестящата му медна повърхност, на винтовете, окуляра, а най-вече на малкото кръгло огледалце, което така леко и меко се завъртваше на своята ос и хвърляше сноп отразена светлина надолу върху дъсчицата, където се поместваха две стъклени пластинки, между които се поставяше изследваният предмет.

Най-напред хванах муха, за да изследвам под микроскоп нейното крило и краче. Под микроскопа те се оказаха грамадни, грубо мрежести, мъхести, като че обкръжени с дъга и заемаха цялото полезрение, осветено от снопчето лъчи, хвърлено от огледалцето.

Очаквах нещо повече!

Очаквах вълшебство, а видях само малките изящни предмети безобразно увеличени. Нищо повече. И нямаше никакво вълшебство. Не е ли все едно в края на краищата какъв размер има окото на мухата? Какво от това, че е голямо колкото балон, затворен в мрежеста обвивка.

После изследвах под микроскоп най-фин копринено златист косъм, който бях откъснал незабелязано от къдрица на Надя Зора-Зорница. Надя дори не забеляза как извърших кражбата.

Донесох Надиния косъм у дома, сложих го между двете тесни стъкълца и го осветих с вълшебното огледалце, което така леко се завъртваше на оста си. Нежно притиснах око до окуляра с надежда да видя нещо приказно. Отначало в яркото светло кръгче всичко беше мътно, размито. Тогава нагласих окуляра според очите си и изведнъж с необикновена рязкост пред мен изпъкна някаква златиста греда, груб ствол на някакво растение, например като бамбук, с бяла луковица на края.

 

 

… та това ли е косъмът от косата на Надя Зора-Зорница, който тъй грижливо донесох в ученическата си легитимация?…

 

 

Нима Надините прелестни сини — почти аквамаринени — очи, възрижите й мигли, златистите й лунички под микроскоп биха се превърнали в груби, неестествено грамадни, некрасиви предмети, големи като слон.

На кого е нужно това?

Разочаровах се от моя микроскоп. Той не ми разкри тайната на веществото, на материята, както се надявах. Оказа се, че стократното увеличение нищо не дава.

Научих, че един мой познат богат гимназист, има микроскоп, който увеличава петстотин пъти. Видях тоя микроскоп, в сравнение с който моят изглеждаше просешки жалък.

Микроскопът на богатото момче имаше особен осветителен прибор — кристално гладко кълбо, напълнено с най-чиста вода. През кълбото минаваше светлината на електрическата лампичка с огледален рефлектор и лъчът със страшна сила падаше върху стъклото с препарата.

Богатото момче ми показа кръвообращението на попова лъжичка. Погледнах в окуляра и видях част от някакво полупрозрачно тяло, пронизано от електрически лъч през кристалното кълбо; в него пунктирно се движеха пулсиращи частици, които, според обясненията на богатото момче, бяха червени или бели кръвни телца, или нещо от тоя род.

Това се казва микроскоп!

 

 

… от тоя ден евтиният ми микроскоп, сложен на масата редом с глобуса и кинематографическия прожекционен апарат, играеше само бутафорната роля на някакъв си научен прибор. Това беше по времето, когато в мене се всели душата на великия Менделеев и аз правех своите ужасни химически опити…

 

 

После моя микроскоп го постигна печалната съдба на мандолината.