Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (23)

Яхта играчка

Без съмнение той беше син на богати родители, защото само богатите момчета можеха да имат такава чудесна играчка-яхта, почти модел на истинска, английска, като тези, които се намират в нашите Черноморски или Екатеринославски яхтклубове, като „Нели“, „Снодропа“, „Майяни“…

Момчето я носеше пред себе си върху протегнатата си ръка и трудно бе да откъснем поглед от безупречните форми и пропорции на малкия кораб, от стройната му висока мачта, от дъсчения му корпус, лек и звънлив като музикален инструмент, от бушприта^[1] му, от платната на гротмачтата, от няколкото изящно наклонени триъгълни кливера^[2], и най-после от дълбокия кил^[3] с оловна противотежест, подобна на цигара в края. До тънката червена ватерлиния^[4] корпусът на яхтата бе боядисан със снежнобяла емайлова боя, а по-надолу цялата подводна част, включително кила — с тревистозелена боя, която придаваше много пищен вид на малката яхта.

… Момчето вървеше гордо с нова матроска блуза по сенчестите улици на града и дантелените сенки на акациите се плъзгаха по идеално чистите платна на яхтата и по луничавото гърбаво носле на нейния собственик.

Докато момчето стигна от центъра на града до вилите на Отрада, след него се образува дълга опашка от улични хлапета, които със завист и възхищение разглеждаха яхтата и предвкусваха голямото зрелище, което щеше да представлява нейното пускане във водата. Аз се присъединих към процесията и вървях до богатото момче, като от време на време умилително врънках:

— Дай да я подържа! Не бъди лош!

На което богатото момче отговаряше:

— Ама че хитрец!

Като минахме Отрада, по-сенчеста и цветуща отколкото другите улици на града ни, ние се спуснахме след богатото момче по стръмния бряг и стигнахме съвсем близо до морето, където двама дърводелци с избелели розови ризи и панталони от домашно платно строяха по нечия поръчка средно голяма шаланда. Тя бе наполовина готова и дърводелците вече заковаваха с гвоздеи към скелета й огъващите се борови дъски на обшивката. Наблизо, върху огън, бяха сложени две тенекиени кутии — едната със смола, а другата с миниум за грунд. Подвижният, саморъчно направен тезгях беше затрупан със златисти стружки, които миришеха на терпентин.

Като се приближихме до водата, ние се отдръпнахме и богатото момче благоговейно пусна яхтата си върху една дълга кристална вълна. Яхтата се отрази във водата с всичките си пищни свежи багри, затича по посока на вятъра и стройната й мачта, уравновесявана от кила, се поклащаше като метроном.

В сравнение със старата шуплеста крайбрежна скала яхтата изглеждаше съвсем малка и безпомощна.

Но колко красива беше!