Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (111)

Свинската мас

Семейната легенда гласи, че когато съм бил на не повече от две години съм влязъл в кухнята, където мама се канела да пържи соленки във вид на пръчици и върху силно затоплената печка в чугунено котле кипяла топена свинска мас.

Кой знае как съм успял да докопам котлето, обърнал съм го и кипящата мас се изляла право върху мене. Надал съм бил такъв кански писък, че по цялата наша улица „Базарна“ прозорците почнали да се отварят, както става винаги при някое произшествие.

Крещял съм непрестанно най-малко пет минути и мама, загубила ума и дума, ме обливала с вода, посипвала с талк, мазала с вазелин, смъкнала ми рокличката, цялата в петна от стопената мас.

Сякаш нямало вече спасение за мене.

Мама и готвачката, като видели как пълното котле с кипяща течност се обърнало, били уверени, че с мене е свършено. Но станало чудо. Цялата течност някак си така се изляла покрай главата ми, че само една капка попаднала на тялото ми — върху гърлото — и тя била причината за адската ми болка, която как да е, бързо минала. Така за цял живот на гърлото ми остана белег.

Оттогава, щом почна да се бръсна, кожата върху тоя стар белег се съдира и от най-малкото невнимателно докосване на бръснача, тъй че трябва да му слагам памук или да го мажа със стипца.

Когато мама разбрала, че съм цял и невредим, целунала изгореното ми гърло, намазала го с вазелин, посипала го с оризова пудра и със свойствения и украински хумор казала:

— Сега ти си ми белязан, а бог белязва немирниците.

Мама приписваше чудното ми спасение на двете въртолчета на темето ми.

Смяташе се, че само късметлиите имат две въртолчета на темето. Не мисля, че животът ми е бил особено щастлив. Имало е в него, разбира се, и несполуки, но в общи черти преживях живота си в щастлива мъгла, както казваше един мой незабравим приятел, вече покойник.

Във всеки случай няколко пъти съм бил на косъм от смъртта и винаги по щастлива случайност съм оставал жив: например през Първата световна война, на румънския фронт, в предпланините на Карпатите немски снаряд се пръсна буквално под краката ми; подхвърлен бях нагоре и после стоварен на земята; наоколо лежаха петима убити войници; непромокаемото ми палто беше скъсано и надупчено от десетки парченца, каската на главата ми на много места беше издраскана и хлътнала, но аз самият останах невредим, ако се изключи малката рана в горната третина на дясното ми бедро, при което дори костта не беше засегната.

Спасили ме бяха от сигурна смърт двете въртолчета на темето.

И когато се намирах в Одеския лазарет, близо до улица „Базарна“, и лежах на балкона в пъстрата сянка на акациите, си спомних своя кански вик, като прасе, което колят, а също изкривеното от ужас мамино лице, когато кипящата мас се изливаше от котлето върху мене, но само една капчица попадна върху гърлото ми и за цял живот ми остави белег, подобен на белега върху горната част на дясното ми бедро…