Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (105)

Блещукането на коледните снегове

В къщата на едно момче видях коледна елха, която ме порази с това, че беше поставена като че върху истинска преспа от блещукащ сняг, а и клоните й сякаш бяха покрити с най-истински блещукащ сняг.

Работата се оказа много проста: бяха покрили елхата с обикновен памук, посипан отгоре с борова киселина. Кристалчетата на боровата киселина блестяха както блестят ледените кристалчета върху снега, когато свие голям студ.

Осветен от свещите на елхата, тоя изкуствен сърмено бял сняг пламтеше с разноцветни светлинки и бе приказно красив.

Разяждан от завист, реших на другата година да направя и у нас елха с такъв сняг. Разбира се, веднага забравих решението си и си спомних за него едва на Бъдни вечер, когато елхата вече беше в гостната, и стоеше върху кръстачка, направена на бърза ръка от вратаря Пьотър, на когото всичко му идеше отръки. Той бе отсякъл две колчета, свързал ги бе здраво на кръст и в средата им пробил дупка със свредел, където напъхал елхата.

 

 

… силно замръзналите клончета на елхата постепенно се сгряваха в затоплената стая, отпускаха красивата си права тъмнозелена пирамида и изпълваха въздуха с особена, горска, коледна миризма на смола — една много силна, много руска миризма…

 

 

На масата стояха наредени миналогодишните украшения за елха — съвсем тънки, съвсем леки стъклени топки, книжни верижки, златни и сребърни орехи, подложки за свещи с пружинени щипки, пачки разноцветни парафинови свещи, клъбца сърмени нишки, мигащи при светлината на нощната лампа, посипани със захар звездовидни курабии с клупове от цветна вълнена прежда и куп други украшения и изделия от мукава, които будеха в душата остро усещане за настъпващия празник.

Грабнах от бюфета рестото, оставено от готвачката след покупките, и изтичах в аптеката за памук и за всичките пари купих няколко книжни вързопа, завързани накръст с тънък, много здрав аптекарски канап и на това място запечатани с кръгчета със знака на Червения кръст.

Борова киселина реших да не купувам, тъй като у дома винаги се намираше за гаргара в случай на ангина или инфлуенца.

Когато се върнах у дома с памука, украсата на елхата беше в разгара си и леля, изправена върху пейка, която пък бе сложена върху стол, намяташе върху горните клончета гирлянда с книжни знаменца на различни нации, от които особено добре запомних флагчета на Сиам с бял слон върху алено поле.

Заех се заедно с всички — с леля, малкия Женка и татко — да украсявам елхата, без да им казвам нищо за блестящия сняг, който реших да направя сам като приятна коледна изненада.

Когато украсихме елхата от горе до долу, беше вече късно и всички бяхме като пребити от умора, а Женка дори заспа на пода под долните клончета с шумоляща книжна гирлянда, увиснала до паркета. Леля го взе на ръце и всички отидохме да спим, но рано сутринта, когато нашарените от скреж стъкла на прозорците едва пропускаха синята утринна светлина, аз минах крадешком бос по студения под в гостната при тъмната, едва доловима в утринната дрезгавина елха, мъждукаща със стъклените си топки и сребърни нишки, и се захванах за работа.

Обвих кръстачката, в която беше пъхната елхата, с пластове хигроскопичен памук, разстлах го като снежна пелена на пода под елхата, а на клончетата нахвърлих белоснежни парцали, както при Пушкин:

„… пристигна, пръсна се, провисна на парцали по клоните на всеки дъб…“

Като се порадвах на направените от мен пушкински снежни парцали и великолепен зимен килим, аз отидох да взема боровата киселина, която винаги стоеше в бюфета на долната полица. Но там нямаше борова киселина. Тихомълком претършувах още спящото жилище, отидох и в кухнята, където сънената готвачка пъхаше връзка запалена борина в тясното гърло на самовара и вече се вдигаше зеленикав дим, надзърнах в килера.

Никъде не намерих борова киселина; сигурно я бяха употребили всичката за гаргара, а нова още не бяха купили.

Какво да правя?

Тогава забелязах в кухненския коридор на перваза на прозореца кутийка с нафталин и ме осени мисълта, че всъщност нафталинът малко се различава от боровата киселина: той е също такъв бял, на плочици, блестящ, студено блещукащ, дори може би повече приличаше на снежна пелена, отколкото боровата киселина. Горях от нетърпение да украся снега по елхата с блещукащия прах, отидох в гостната и нагъсто посипах хигроскопичния памук с нафталин.

Разсъмваше се и в гостната надникваше през заледените прозорци розова зора, и на тая светлина памукът, посипан с кристалчета нафталин, святкаше вълшебно с разноцветни светлинки и с нищо не отстъпваше на блясъка на истинските коледни снегове, озарени от ранното ярколедено слънце.

Порадвах се на своята работа, промъкнах се в нашата стая, тихичко се мушнах под одеялото, престорих се, че спя сладко и с нетърпение зачаках мига, когато всички ще станат и изведнъж ще видят елхата с нейния блестящ сняг.

 

 

… Не се наложи да чакам дълго…

 

 

Чух как татко се събуди до мене в кревата си и започна да се облича, като през цялото време издаваше с носа си някакви странни звуци. Поотворих очи и видях, че татко души и с недоумение върти глава на всички страни. После излезе от стаята; стъпките му се чуха в коридора: отиваше към гостната, накъдето го водеше неговото изключително тънко обоняние. Татко винаги пръв от всички усещаше и най-далечните слаби миризми. Например той пръв забелязваше, че някъде започва да пуши лампа.

След известно време дочух сърдитото му мърморене, към което скоро се присъедини изпълненият с възмущение звънък глас на леля, излязла от стаята си.

Очевидно леля и татко стояха до елхата.

— Ти си свършил тая работа! — каза събудилият се Женка и ме погледна с шоколадовите си блестящи очички иззад пръчките на креватчето си.

Но аз не обърнах внимание на неговата странна забележка. Дори ми се стори, че в гостната леля и татко се възхищават на елхата, на нейната блестяща снежна украса. Започнах бързо да се обличам в очакване да ме похвалят за моята изобретателност и художествен вкус, но още не бях завързал връзките на едната си обувка, когато татко нахлу почервенял от гняв и се развика с висок креслив глас:

— Ти ли направи тая свинщина? Мълчи! Можеш да не отговаряш! Да, бог ни е наказал, загдето толкова лошо те възпитаваме. Хайде, обясни ми как можа да ти хрумне тая идиотска мисъл да изсипеш върху елхата толкова нафталин? Разбираш ли какво си направил? Вмириса цялото жилище, отрови въздуха, сега няма какво да дишаме, задушавам се от тая воня! Развали празника! За всички!

Започнах да му обяснявам своя блестящ замисъл, приведох като доказателство стиховете на Пушкин за великолепните килими, но татко така се разкрещя, та всички вкъщи го чуха:

— Да не си посмял да кощунствуваш — да споменаваш името на Пушкин. И бъде благодарен, че поради своите убеждения не мога да ти смъкна кожата от бой.

При тия думи татко ме сграбчи за раменете, долната му челюст изскочи напред и той започна да ме разтърсва, като повтаряше:

— Ще ти дам един Пушкин!

И ме разтърсваше дотогава, докато не осъзнах глупостта си и не се облях в горчивите сълзи на разкаянието, с което се свърши всичко.

 

 

… но елхата, която приготвяхме за гостите на третия ден на празника беше почти похабена, защото в къщата се носеше тежка, съвсем не коледна миризма на нафталин. Тая миризма не можа да изветрее чак до Великден, така че и Великдена беше отчасти провален…

 

 

Миризмата на нафталин изветря чак през лятото.