Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (101)

Вълшебният рог на Оберон

Из пазарите и панаирите тогава все още се срещаха продавачи на евтини народни песнопойки и книжки, които скитаха от едно място на друго с плетените си от лико кошници, покрити с домашно платно.

Едва се бях научил да сричам, когато баба ми — татковата майка — отиде на пазара за големи покупки и ми купи от един амбулантен търговец две евтини книжки с картинки.

… мисля, че старата жена не е дори предполагала, че в града има книжарници…

Едната от книжките съвсем се е изпарила от паметта ми, като че никога не я е имало, макар съвсем сигурно да помня, че имаше такава книжка и корицата и беше с някаква прекрасна цветна картинка.

Другата книжка се казваше:

„Вълшебният рог на Оберон“ и на корицата й бе нарисуван с ярки примамливи цветове образът на крал, рицар или на някакъв вълшебник, яхнал богато нагизден кон сред гъста приказна гора:

… Конникът бе допрял до алената си уста, до кестенявата си брада извит ловджийски рог, окачен на златна верижка, и ми се стори, че чувам как медният му еклив глас изпълня с дивните си звуци не само нарисуваната гора със зелена папрат и бели момини сълзи, но също и цялата наша улица „Базарна“.

Четях по малко книжката, подреждайки буквите в срички, а сричките в думи, но съдържанието й ми направи много по-слабо впечатление, отколкото картинката на корицата. Сега вече нищо не помня от това, което бе напечатано в книжката със сивкав шрифт върху долнокачествена хартия. Но за цял живот ми се запечата заглавието:

„Вълшебният рог на Оберон“.

И ярката картинка на корицата ми замени сякаш изведнъж цялото световно изкуство, за което тогава нямах никаква представа.

Към това се прибавяше не по-малко силното чувство за притежание: нали книжката ми принадлежеше, беше моя собственост, аз я криех под възглавницата си и насън усещах печатарската миризма, смесена със спарената, старческа, вълнена миризма на дребничката стара вятска попадия, моята родна баба — майката на баща ми, която, без сама да знае, ми подари думите:

„Вълшебният рог на Оберон“.

… които, може би, събудиха в мен поета.