Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (98)

Джуджетата

Такова беше тяхното фамилно име. Казваха:

— Трябва да наминем при Джуджетата за ширит за полата.

Джуджетата съвсем не бяха джуджета, а обикновени възрастни хора — мъж и жена, мадам Джудже и мосю Джудже. От тях мама купуваше помощни материали, нужни за ушиване на роклите и при модистката Фани Марковна, а за мен купуваше цветни моливи, гумички, липови дъсчици, ваденки и просто разноцветни картинки, които на цели листа висяха закачени с щипки за пране над чекмеджето на тезгяха, със захабени, почти матови стъкла отгоре, с медна обковка отстрани за лактите на купувачите.

Двете джуджета никога не можеха да се видят заедно в магазина. Търгуваха поред: ту мадам Джудже, ту самият Джудже. Те добре познаваха мама и мене като свои „постоянни клиенти“.

Като че ли мама за първи път посетила магазина на Джуджетата скоро след като се омъжила за татко и купила оттам канава и две кълбета червена и черна вълна, за да ушие с кръст бод украински мотив върху татковата риза, което имало особено значение, тъй като татко е завършил историко-филологическия факултет на Новорусийския университет със сребърен медал заради своята работа относно византийското влияние върху народното изкуство в Южна Украйна, или както тогава се казваше — Новорусия…

… като студент в последния курс татко обиколил пеш през лятото малки и големи украински села с тетрадка, където със свойствения му педантизъм скицирал с червен и син молив народни орнаменти и шевици по ризи и кърпи.

Живо си представях как мама е намерила тетрадките и за да изненада татко, тайно е ушила с червена и черна прежда кръстчета върху платнената му лятна риза. И в спомените за детството ми винаги присъствуваше платнената таткова риза с мамината шевица по врата и ръкавите. Тази риза като че не се износваше и след много пране и гладене кръстчетата не губеха своята яркост; явно, че Джуджетата са продавали хубава стока.

Освен тази риза, помня една сива ленена калъфка, която слагаха на възглавничката, когато пътувахме някъде по-далече. Тази калъфка за път също беше бродирана с вълнени конци, но вече с друг мотив, не като татковата риза. Тук мама беше дала воля на фантазията си и без каквито и да е византийски орнаменти, не само с черна и червена, но също със зелена, светлосиня и синя вълна, беше извезала с полегат бод чудно красив букет, където лесно можеше да се познаят рози, карамфили и теменуги. Помня кокалените копчета, с които се закопчаваше калъфката, малко пожълтели от времето, но все пак съвсем здрави. Уверен съм, че и те също са купувани от Джуджетата, както и седефените копчета за моите блузки, продавани на дузини върху огледално блестящи картончета, който блестяха дори под матовото стъкло в дъното на тезгяха до макари с бели и черни ленени конци номер четиридесети и черни матови пликчета, откъдето се виждаха цял ред блестящи ушички на игли, а в овалния прорез — техните притиснати едно до друго стоманени връхчета, напомнящи тръби на микроскопичен орган.

… кукички, кабарчета, течно лепило, четчици за водни бои и самите бои — кръгчета, залепени за картонена палитра или в дървени кутийки, всичко това се купуваше от Джуджетата, при което винаги мъжът Джудже или мадам Джудже с любезна усмивка ми подаряваха някаква приятна малка вещ: синьо стоманено перо за писалка с къдравата глава на Пушкин в средата, гумичка с бял слон или нещо подобно, което будеше умиление, защото беше безплатно.

Много обичах мама да ме води със себе си на покупки в магазина на Джуджетата. Трябва да прибавя, че Джуджето носеше бомбе, като с това приличаше малко на вехтошар, тъй като всички вехтошари в нашия град носеха бомбета и ги наричахме не вехтошари, а „вехтовещари“…