Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (97)

Мама на улицата

Уморявах се да вървя по улицата, като се държах за маминия пръст във велурена ръкавица, и исках да ме вземе на ръце, на което мама — спомням си — винаги казваше едно и също:

— Как не те е срам! Такъв голям, хубав шишко, а да не може да ходи както трябва.

Тя ласкаво ми казваше „китайче“, а понякога Ли Хун-чанг.

И аз продължавах да тътря обувчиците си по гранитния паваж, когато с най-голяма предпазливост минавахме на другия тротоар срещу познатата ми аптека с двете грамадни стъклени шишета, едното с лилава, а другото с ярко светеща зелена течност, сякаш го гледахме през увеличително стъкло, с големите прозорци, през които се виждаха черни рафтове с бели порцеланови буркани със зловещи надписи, които не можех да прочета.

На улицата мама не беше такава, както у дома. У дома беше мека, гъвкава, топла, повечето време без корсет, обикновена майка. На улицата беше строга, дори малко неприятна дама, с черна воалетка на точици пред лицето, в рокля с шлейф, поддържан отстрани с ръката, на която висеше черна чантичка от моаре, обшита с пайети и в нея имаше дървено лакирано жълто куршумче — патрон с мигренин, което се отваряше със скърцане като шарено дървено великденско яйце, и като че в дървеното куршумче беше парафиновият молив мигренин: потъркаш ли с него челото и бузите, те силно се охлаждат и миришат на камфор.

… Мама страдаше от мигрена…

Мигрената си представях като силни удари с всички пръсти по басовите бемоли на пианото с натиснати педали.

Мама понякога ми се струваше съвсем чужда жена с пенсне, очертаващо се под воала, с гъсти вежди, приповдигнати към слепите очи, с орлово перо на шапката — не мама, а „госпожа“, както се обръщаха към нея в магазините или на улицата, ако някой от минувачите по тесния тротоар случайно я закачеше с лакът:

— Извинете, госпожо.

А мама кимваше с глава в знак, че го е извинила и без да се обръща, продължаваше, като ме мъкнеше за ръка и казваше:

… какви са груби. Като че не знаят как се върви по улицата.