Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (62)

Атонски лимон в гарафа

Не помня вече как попадна у нас тая издута гарафа от тънко евтино стъкло с доста тясно гърло, добре запушено с тапа. В гарафата имаше лимон-великан, който заемаше почти цялата й широка вътрешност, напълнена с някаква безцветна течност, както предполагах — с водка.

Никога в живота си не бях виждал такъв грамаден, удивително красив лимон, с косо отрязано клонче с две листенца.

Трудно, дори невъзможно ми беше да проумея как са успели да напъхат лимона в тясното гърло на гарафата. Може би отначало гарафата е била направена без дъно, а след това са сложили лимона в нея, по някакъв начин са заварили дъното. Най-внимателно изследвах гарафата и се убедих, че дъното представлява едно цяло със съда.

Имаше нещо вълшебно в тая гарафа с лимон, нещо от хиляда и една нощ, от пещерите на Аладин, още повече че както си спомням сега, тази рядкост беше направена в Атон и продадена от един атонски монах, който разнасяше ароматни кипарисови кръстчета, сребърни верижки и зехтин в тесни като пръчки, набраздени бутилки.

Струва ми се, че монахът със своя чувал беше пристигнал с руски параход на РОПИТА (Руско дружество за корабоплаване и търговия), който тръгваше от Константинопол, а капитанът купил гарафата с лимона като подарък на сина си, ученик от нашата гимназия, после чудесният лимон станал собственост на друг гимназист и накрая, кой знае как, се озова в ръцете на брат ми Женя, който посещаваше вече подготвителния клас.

Ако не ме лъже паметта, Женка бе спечелил гарафата на бас, или я бе получил в замяна за две марки — суданска и бразилска.

Гарафата дълго стоя върху бюфета и предизвикваше всеобщо учудване: как са успели да вкарат лимона през толкова тясното гърло на гарафата?

… Когато през листата на стария разклонен дъб пред дома ни проникваше слънчев лъч и докоснеше бюфета, гарафата с лимона изведнъж пламваше в ярко жълто-зелено, осветяваше цялата стая, както вълшебната, излъскана с пясък лампа на Аладин, и тогава скромната ни стая с книжни тапети, или, както тогава ги наричаха, шпалери, се превръщаше в склад за скъпоценности. Нощем при зелената светлина на луната, проникваща през капаците на прозорците, в просъница, или по-право на сън аз виждах тъмната, висока, слаба, тайнствена фигура на атонския монах с черна калимавка и кожен колан, да стъпва нечуто и да носи по стаите като свещен съд гарафата със светещия лимон…

И все пак как лимонът е влязъл в гарафата? Ние с Женка много умувахме по този въпрос и в края на краищата дойдохме до заключението, че най-добре е да счупим гарафата и да изследваме лимона — да не би да е фалшив.

Замъкнахме гарафата с лимона в кухнята и над кофата за боклук безжалостно я чукнахме със сатъра: Женка държеше гарафата, а аз я клъцнах. Гарафата се счупи, течността се изля, разпръсквайки главозамайваща спиртно-лимонена миризма, а в ръцете ни наистина остана лимон. Не беше толкова голям, както ни се струваше през изпъкналото, като че увеличително стъкло на гарафата, но все пак много по-едър от обикновените лимони.

Разрязахме го на части и открихме, че не е фалшив, а най-истински лимон със семки, вътрешни ципи и на вкус кисел. Беше малко по-бледен от обикновените лимони, но това си обяснявахме с дългото му престояване във водката.

И без да сме разкрили тайната, го изхвърлихме в кофата за боклук.

А лошо направихме, защото на другия ден едно момче от гимназията — първият собственик на лимона, синът на капитана — ни обясни, че атонските монаси отглеждат особен сорт лимони-великани, при което пъхат в гарафата завръз, когато лимонът е още колкото бобено зърно, после лимонът узрява в гарафата, след което монасите отрязват клончето на наедрелия лимон, наливат водка, запушват стъклото добре с тапа и пускат гарафата в продажба заедно с другите атонски сувенири, които бързо се купуват от руските странствуващи богомолци по кейовете на Константинопол.

… лишихме се от загадъчната гарафа, която известно време тъй силно действуваше на въображението ми и така вълшебно озаряваше нашата квартира денем и особено нощем, при лунна светлина, когато възрастните спят, а децата, закриляни от своите ангели пазители, сънуват приказни сънища…