Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (42)

Паноптикум

Главната притегателна сила на този паноптикум, дълга дъсчена барака с брезентов покрив, построена на Куликово поле, беше особеното, тайното отделение, където посетителите се пускаха срещу допълнителна такса от пет копейки.

Макар за децата и гимназистите входът в това тайнствено отделение, закрито с басмена завеса, да беше забранен, дамата, която седеше при входа до малка масичка и събираше петачетата в паничка гледаше на забраната през пръсти, и някои момчета, мои приятели, вече бяха ходили зад басменото перде, но от тях нищо не можеше да се изкопчи, те странно мълчаха и с целия си вид, и с двусмислени загадъчни усмивки даваха да се разбере, че са видели нещо много съблазнително, дори може би порочно.

На всички въпроси отговаряха:

— Като отидеш, ще видиш.

Фантазията ми, подклаждана от мълчаливите, многообещаващи усмивки, се разгоря и реших да жертвувам част от оскъдните си спестявания.

Представях си съблазнителни картини и горях от желание да видя тайните на любовта, за които само смътно се догаждах.

Не рискувах да ида сам и взех със себе си Мишка Галия, или, както го наричахме, Галик, внук на малофонтански рибар.

Галик гордо заяви, че сам ще си плати и измъкна от пазвата си голям разплеснат петак, който е бил вече върху релсите на конния трамвай. Отначало се помотахме из панаирджийската барака, без особен интерес разгледахме восъчните фигури в стъклени сандъци, слабо осветени от дневната „панаирджийска“ светлина, която монотонно струеше през брезентовия покрив; убийството на френския президент Сади Карно, брадат господин с лентичка от орден под фрака, с кървави петна върху жилетката от пике; египетската царица Клеопатра, която от време на време притискаше към восъчната си начервена гръд с механическата си ръка малко виещо се змийче; сиамските близнаци, момиченцата Додика и Родика, със сраснал гръден кош. Те имаха къдрави коси и стъклени очи…

… Приближихме се до спуснатата басмена завеса, до която под надпис „Само за възрастни“ седеше зад паянтова масичка, съвсем жива и все пак като восъчна, дама със стъклени очи, с дантелена шапчица и дантелени ръкавици без пръсти върху жълтите си ръце. Пуснахме в паничката нашите с мъка спечелени петачета и дамата, макар че хвърли поглед през механично вдигнатия лорнет към разплесканото петаче, ни направи тайнствен знак, с който казваше, че може да влезем в забранената стая…

Ние се помайвахме и не влизахме, защото се чувствувахме неловко един пред друг, като че ли имахме намерение да извършим нещо срамно, но в края на краищата любопитството победи, пъхнахме се в забраненото помещение и повлякохме непохватно крака по стърготините.

И какво видяхме?

Дъсчената стая беше отрупана с рафтове и стъклени витрини, в които имаше восъчни подобия на различни човешки крайници, поразени от пъпки, обриви, гнойни рани от различни кожни болести. Гледаха ни восъчни лица без носове и устни, подути от страшни виолетови мехури на кожна туберкулоза. С ужас разглеждахме женски гърди, покрити със сиво-розови обриви, очи с гноясали клепачи. Видяхме кръгли язви, гнойножълти в средата и вулканично-червени по твърдите краища. Страшни лишеи покриваха мъжки и женски глави. Плашеха ни бледните бебета с неестествено големи глави, с подути кореми, поразени от болестта още в майчината утроба.

Разликата между това, което тайно копнеехме да видим, и онова, което видяхме беше толкова поразителна, че едва се държахме на крака и когато се помъкнахме навън, се заплетохме в басмената завеса, от която едва се освободихме, после изтичахме към изхода покрай умиращия президент, прекрасната египетска царица Клеопатра с черно змийче до начервените гърди и чухме след себе си назидателния шепот на дамата с дантелените ръкавици без пръсти:

— Сега разбрахте ли, момчета, че видяното от вас не е онова, за което сте дошли!…