Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Разбитая жизнь, или Волшебный рог Оберона, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми(2021)
Корекция и форматиране
taliezin(2021)

Издание:

Автор: Валентин Катаев

Заглавие: Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон

Преводач: Люба Мутафова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман (не е указано)

Националност: руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Н В. Ракитин“ 2

Излязла от печат: 30.IX.1983

Редактор: Жела Георгиева

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Методи Андреев

Художник: Галя Георгиева

Коректор: Маргарита Чобанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15085

История

  1. —Добавяне

Кибритените клечки

По онова време, когато нямах още четири години, газта се наричаше петрол и фирмата Нобел го разнасяше по къщите в тенекии с малки каручки, в които впрягаха дребни шотландски кончета пони, със сламени шапчици и специално изрязани кръгли дупки, откъдето стърчаха кафявите уши на малките кончета, нежнорозови отвътре. И тогава веднъж бях останал сам в кухнята до нобелевската тенекия с газ, чийто кръгъл отвор бе покрит с хубаво лъскаво капаче.

 

 

… „сладко мирише белият петрол“…

 

 

Това се случи късно следобед, кухнята беше вече разтребена и измита и миришеше на затоплена вестникарска хартия, с която винаги след готвене застилаха печката с още неизстиналите колела. Метлата стоеше в ъгъла върху купчина боклук. Дървеният боядисан под и дебелият перваз на прозореца блестяха на слънцето като кехлибар, а на перваза имаше кутийка кибрит със светложълт етикет с медали, със синя лента наоколо и с черно-кафяви грапави страни за палене, която се наричаше „кибрита на Лапшин“.

Аз веднага го забелязах с малките си, ала зорки очички. Кибритът отдавна ме привличаше. От известно време ме привличаше също така и тенекията с газта. Кибритът на Лапшин и газта на Нобел имаха помежду си някаква тайнствена връзка, която не можех да разгадая.

Наскоро бях чул как татко каза на мама, че не бива в никакъв случай детето да се пуска само в кухнята, където то „може да хвърли клечка кибрит в газта, която веднага ще пламне и ще направи пожар“.

Това страшно ме учуди: как така — „ще хвърли клечка кибрит в газта, която веднага ще пламне“?

Макар че бях малък и още носех рокличка като момиченце, не бях толкова глупав, та да не разбирам, че ако хвърля запалена кибритена клечка в газта, тя ще пламне. Това се разбира от само себе си. Но татко не каза запалена. Значи, той знае за кибрита нещо, което аз и не подозирах: излиза че е достатъчно да хвърлиш незапалена, обикновена, суха кибритена клечка с кадифена главичка и газта мигом ще се възпламени.

За мен това беше нещо ново!

Моят ум съвсем не можеше да си представи, че може да пламне огън от допира на суха, незапалена клечка кибрит до мократа газ. Трудно ми беше да го повярвам. Но татко знае повече от мене. Нима може да стане такова чудо? Сега вече нещо неудържимо ме теглеше към кухнята, където бяха клечките кибрит и газта.

И ето в ръцете ми е светложълтата кутийка на Лапшин. В кухнята няма никой. В цялото жилище е такава тишина, че се чува тиктакането на стенния часовник в трапезарията.

 

 

… ярка светлина пред залез-слънце…

 

 

Свалих хубавото капаче от късото гърло на нобелевата тенекия. Помирисах. Усетих познатата сладникава миризма на белия петрол. А сега ще стане ли чудото — от нищо да пламне пожар? Не, не може да бъде, татко греши. Измъкнах от кутийката клечка и я пуснах през гърлото в бидона с газта. Макар да не вярвах, че ще стане пожар, все пак предпазливо отстъпих няколко крачки назад и се скрих в ъгъла, дето беше метлата, почти колкото мене. Но — както и предполагах — нищо не стана: не избухна огън. А как може татко да греши? Той много ясно каза: газта ще избухне и ще направи пожар. „Сигурно съм пуснал развалена клечка“ — помислих си аз и с най-голяма предпазливост хвърлих в бидона втора клечка. Пак нищо. Странно. Или татко греши, или и втората клечка е била негодна. Хвърлих трета, четвърта, пета. Горчиво разочарован от мъдростта на Всемогъщия Татко, аз стоях като хипнотизиран и хвърлях в бидона клечка подир клечка, а в същото време се радвах, че съм излязъл прав. В кутийката бяха останали две или три клечки, когато чух мамините бързи стъпки и тревожното шумолене на нейната пола.

След миг тя вече ме притискаше към себе си.

— Ти си полудял, ти си полудял! — повтаряше тя и се мъчеше да изтръгне от свитите ми пръстчета кибритената кутийка.

— Колко пъти съм предупреждавал! — чу се зад маминия гръб гневният глас на татко.

И двамата, и татко и мама, бяха с пенснета, брадата на татко се тресеше и това сякаш усилваше общия им гняв.

Разбира се, почнах да рева колкото ми глас държи, да ритам и да се давя от сълзи, без да имам сили да им обясня, че не съм чак толкова глупав, колкото си представят.

Наистина, макар и тригодишен, аз щях да съм много глупав, ако хвърлех в газта запалени клечки! Исках само да опровергая твърдението на татко, че ако хвърлиш в газта клечка, ще направиш пожар. Нали той не каза запалена клечка!