Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (19)

Риболов

Бих нарекъл това време в нашия град сезон на бамбуковите въдици. Градът е нажежен от лятното слънце. Рибарите със сламени шапки и летни костюми носят бамбуковите си въдици към морето. Въдиците не се побират във вагоните на конския трамвай. Затова ги държат на платформата, откъдето те стърчат с десетки и закачат с тънките си, но много здрави и еластични връхчета листата на прецъфтяващите акации.

Въдиците вече са снабдени с всичко необходимо: наполовина сини, наполовина червени тесни коркови плувки, в които са забити стоманените рибарски кукички и на тънко влакно се кандилкат оловни тежести; тънкото влакно е завързано със здрав възел за по-дебело, омотано около нагорещения от слънцето връх на въдицата.

Хубавата бамбукова въдица струва доста скъпо; да имаш истинска бамбукова въдица — светложълта, лакирана, здрава, лека, дълга — е почти неосъществима мечта, все едно да имаш ролкови кънки, пушка марка „Монте Кристо“ или старо колело, за ново, разбира се, и дума не може да става.

Ах, как завиждам на всички щастливи притежатели на големи, огромни или дори средни и малки бамбукови въдици, които гъвкаво се накланят към зелената морска вълна от скалите, от кейовете, от големите дървени греди, забити в морето край вълнолома, от купчините бетонни кесони, безредно струпани по брега на Ланжерон, от гемиите, люлеещи се на „котва“, заменена от един вързан за връв шуплест варовиков камък, откъртен незнайно кога от морските бури.

Как ме вълнуваше видът на синьо-червените плувки, потопени точно до половината в морската вода, които така плавно и примамливо поклащаха голото връхче на своето гъше перо над полегналата, гладка и лъскава като глеч вълна.

Но още повече завиждах на онези несметно богати рибари, дето можеха да ловят скумрия на „блесна“ от гемията, която виждахме да лети с издути платна по нашия залив.

„Блесната“ приличаше на изкуствена метална рибка с накачени рибарски кукички и шарени перца. Рибарят ловко боравеше с гигантската си въдица, като през цялото време подръпваше пръчката, така че бамбукът ту се огъваше като дъга, ту се изправяше и пак пъргаво огънат дърпаше с главозамайваща бързина след себе си по разпенените вълни опасната си примамка, която една хищна скумрия преследваше, захапваше я почти в движение с тясната си зъбата уста и изведнъж, блеснала на слънцето като сребристосиня копринена ивица, рибата е издигната във въздуха, закачена на кукичката.

При благоприятен вятър цялото море между Дофиновка и пристанищния фар се изпълваше с черно-белите издути платна на рибарските гемии; изпод плоските, насмолени до черно дъна, които шляпаха тежко-тежко по гребените на тинестите вълни, летяха блестящи пръски.

През тези дни пазарът изобилствуваше със скумрия. Пържеха я във всяка къща и дори пред къщите на примуси, поставени на столче в сянката на акациите. По улиците се носеше миризма на скумрия, пържена в олио.

Аз нямах нито бамбукова въдица, нито красива плувка, нито купешки тежести, нито гемия с черно-бели платна, издути от сутрешния бриз. Трябваше да ловя попчета със саморъчно приспособление, без въдица, направо с ръце, като пусках от скалата в дълбоката вода конец с някаква тежест и най-евтина кукичка на тънка пръчка. В тинестата вода, в гъмжилото от най-различни водорасли, тъмнозелени и кафяви, с малки пясъчни светли ивици и полянки между тях, се разхождаха предпазливо люспести едри попчета, които се криеха при най-лекия шум в пролуките на подводните камъни.