Валентин Катаев
Късчета живот или Вълшебният рог на Оберон (12)

Запалителен шнур

За да се види това, трябва да се дойде, преди да е почнала вечернята, когато в църквата е пусто и сумрачно и само тук-там се виждат разноцветните светлинки на кандилата, които хвърлят лека позлата по рамките на иконите; когато клисарят безшумно ходи, а епитропът току-що е дошъл с шуба, отключва с щракане капака на кантонерката си, където в строг ред са разположени връзки дебели, по-тънки и съвсем тънки восъчни свещи, и в църквата още е хладно и мирише от вчера на тамян.

Посред църквата под тъмния купол на дълга верига виси полилей, отрупан със свещи, незапалените памучни фитили на които са съединени помежду си с общ запалителен шнур, а неговият край виси високо във въздуха, готов всеки миг да възпламени всичките свещи на полилея, наредени в два кръга — голям и малък.

И ето клисарят застава под полилея, като държи в ръце прът с малка запалена свещичка на края.

Щом пламъкът докосне края на шнура, мигновено избухва дълъг огън и се емва нагоре; той е погълнал шнура и по вълшебно-мълниеносен начин обикаля двата кръга свещи, като пали фитилите им сякаш всичките наведнъж, и ето че църквата се изпълва с топлата тържествена светлина на восъчните свещи, която измъква от разредения мрак на църковните ъгли разни предмети на показ:

… очукан сребърен купел, в който се извършва тайнството на кръщението…

(В такъв купел навярно са кръстили мене и моето братче Женя).

… Подиум за христовия ковчег, покрит с черно проядено от молци сукно, дървено боядисано разпятие с дървен боядисан Христос, с яркочервена рана на прободеното му ребро, с дървено подножие, изписано като малка каменна Голгота, и в грубо нарисуваните й недра зловещ череп на Адам; няколко познати икони, изпъкнали сред мрака и станали неочаквано ярки, като весело нашарените картинки от тънката книжка на Новия завет, например:

… Христос, седнал по дамски на осле, влиза в Ерусалим и ерусалимци в цветни дрехи хвърлят под копитото на сивото осле върбови клончета.

Цялата тая бутафория бе ярко озарена от полилея и от златистите пламъци на свещите, които черкуващите се вече бяха успели да наслагат пред иконите.

И колкото по-ярко и по-пъстро ставаше в църквата, потънала в светлолилавите валма на тамяна, толкова по-тайнствено и нежно синееше пролетната мартенска вечер зад тесните църковни прозорци.