Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (25)

ГЛАВА VII

Авторът напуска Лагадо, пристига в Малдонада. Няма готов кораб. Той прави кратко пътуване до Глъбдъбдриб. Как бива приет от губернатора

Континентът, част от който е това кралство, се простира, както имам основание да вярвам, на изток до онази неизвестна просторна област на Америка, западно от Калифорния^[1], и на север към Тихия океан, който не е на повече от сто и петдесет мили от Лагадо, където има хубаво пристанище и развита търговия с големия остров Лъгнаг, разположен в северозападна посока на около 24 градуса северна ширина и 140 градуса дължина. Остров Лъгнаг се намира югоизточно от Япония, която е на около сто левги разстояние. Между японския император и краля на Лъгнаг има тесен съюз, който предлага много възможности за пътувания по море между двата острова. Ето защо реших да се отправя за там, за да намеря начин да се завърна в Европа. Наех водач, който да ми покаже пътя, и два катъра, които да носят малкия ми багаж. Сбогувах се с благородния ми покровител, който бе тъй благосклонен към мен и който, преди да замина, ми направи много богат подарък.

Пътуването мина без злополуки и приключения, които да си струва да описвам. Когато пристигнах в пристанището Малдонада (така го наричат), нямаше кораб за Лъгнаг, нито се очакваше скоро да има. Градът е голям приблизително колкото Портсмът^[2]. Скоро завързах различни запознанства и бях много добре приет. Един виден господин ми каза, че тъй като корабите за Лъгнаг ще бъдат готови за отплуване най-рано след един месец, може би, не би било неприятно забавление за мен да направя едно пътуване до малкия остров Глъбдъбдриб, на около пет левги в югозападна посока. Той предложи да ме придружи заедно с един свой приятел и каза, че ще ми дадат малък, удобен за целта платноход.

Глъбдъбдриб, доколкото можах да изтълкувам значението на думата, означава остров на магьосниците или чародейците. По големина е около една трета от остров Уайт^[3] и е извънредно плодороден. Управлява се от главатаря на едно племе, в което всички са магьосници. В това племе се женят само помежду си; а най-старият в племето е принц или губернатор. Той има красив дворец и парк от около три хиляди акра, обкръжен със стена от дялани камъни, висока двадесет фута. В този парк има няколко малки заградени площи за отглеждане на добитък, както и ниви и зеленчукови градини.

За губернатора и семейството му се грижат прислужници от доста необикновен вид. Бидейки вещ в черната магия, той има властта да призове когото си ще от мъртвите и да изисква от него да му служи двадесет и четири часа, но не повече ; нито пък може да вика отново същите лица в срок, по-малък от три месеца, освен при крайно изключителни случаи.

Когато пристигнахме на острова — към единадесет часа преди обед, — един от господата, които ме придружаваха, отиде при губернатора и го помоли да приеме един чужденец, който е дошъл нарочно за да има честта да посети негово превъзходителство. Той веднага даде съгласието си и тримата минахме през портата на двореца между шпалир от гвардейци, въоръжени и облечени по много странен начин, а в израза на лицата им имаше нещо от което ме побиха тръпки на неизразим ужас. Минахме през няколко стаи между слуги, подобни по вид на гвардейците строени от двете ни страни, докато стигнахме до залата за аудиенции. След като се поклонихме дълбоко три пъти и ни бяха зададени няколко общи въпроса, разрешено ни бе да седнем на три табуретки близо до най-ниското стъпало на трона на негово височество. Той разбираше езика на Балнибарби, макар да беше различен от този на неговия остров. Пожела да му разправя за пътешествията си, и за да ми покаже, че ще се държи спрямо мен без официалности, той изпрати всичките си прислужници, като сви един пръст, при което, за голямо мое учудване, те в миг изчезнаха, подобно съновидения, когато изведнъж се събудим. Доста време не можех да се окопитя, докато губернаторът ме увери, че нищо лошо няма да ми се случи; и като видях, че двамата ми другари, които често били приемани по този начин, ни най-малко не се разтревожиха, започнах да се окуражавам; и накратко разказах на негово височество различните си приключения, но не без известно запъване, като често поглеждах зад себе си към мястото, където бях видял онези слуги-призраци. Имах честта да обядвам с губернатора и по време на обеда нова група привидения поднасяха ястията и ни прислужваха. Забелязах, че сега по-малко се страхувам, отколкото сутринта. Останах там до залез слънце, но най-покорно помолих негово височество да ме извини, задето отказвам поканата му да пренощувам в двореца. Аз и двамата ми приятели спахме в частен дом в съседния град, който е столица на този малък остров; на следващата сутрин се върнахме, за да поднесем почитанията си на губернатора, както той бе благоволил да заповяда.

Така прекарахме десет дена на острова — по-голямата част от деня с губернатора, а през нощта в квартирите си. Скоро дотолкова свикнах да гледам привиденията, че след третия или четвъртия път въобще не се смущавах; или ако все още изпитвах някакви опасения, любопитството ми надделя страха. Защото негово височество губернаторът ми нареди да извиквам колкото искам и каквито искам измежду мъртвите от началото на света до настоящия момент и да им заповядвам да отговарят на всякакви въпроси, които считам за уместно да задавам, при едно условие — въпросите ми да се ограничават в рамките на времето, през което тези хора са живели. На едно съм можел да разчитам — че те непременно ще ми казват истината, защото дарбата да лъжеш била безполезна в долния свят.

Най-смирено изразих своята благодарност на негово височество за голямото му благоволение. Бяхме в стая, откъдето имаше чудна гледка към парка. И понеже първото нещо, което ми се дощя като развлечение, беше да видя картини на пищност и величие, пожелах да видя Александър Велики начело на армията му точно след битката при Арбела^[4], сцена, която само с едно мръдване на пръста на губернатора се появи в едно просторно поле под прозореца, където бяхме. Повиках Александър в стаята; едва разбирах гръцкия език, който говореше, тъй като моите познания по гръцки са съвършено малки. Той ме увери под честна дума, че не бил отровен, а умрял от треска, причинена от препиване.

След това видях как Ханибал прекосява Алпите; той ми каза, че в лагера му нямало капка оцет^[5].

Видях Цезар и Помпей начело на войските им точно преди да влязат в бой. Видях Цезар при последния му голям триумф. Изказах пожелание римският сенат да се яви пред мен в една голяма стая и като контраст в друга да се яви някой съвременен сенат. Първите изглеждаха като събрание на герои и полубогове, другите — шепа амбулантни търговци, джебчии, разбойници и грубияни.

Губернаторът по мое искане направи знак Цезар и Брут да дойдат при нас. Бях обзет от дълбоко благоговение, като видях Брут; във всички черти на лицето му лесно съзрях най-съвършени добродетели, най-голямо безстрашие и непоколебимост, най-голяма любов към родината и изобщо голямо човеколюбие. Много се зарадвах да видя, че между тези двама души имаше отлично разбирателство; и Цезар открито ми призна, че най-великите му дела далеч не можели да се мерят със славата на този, който му отне живота. Имах честта надълго да разговарям с Брут; той ми каза, че постоянно били заедно с неговия прадед Юний, със Сократ, Епаминонд, Катон млади и сър Томас Мор — секстумвират, към който всички епохи на света не могат да прибавят седми.

Бих досадил на читателя, ако започнех да изброявам огромния брой най-знатни личности, които бяха повикани, за да задоволят ненаситното ми желание да видя пред себе си света през всички периоди на древността. Истинска наслада за очите ми бе да видя мъжете, които са убивали тирани и узурпатори и са възвърнали свободата на потиснати и пострадали народи. Но не мога да изразя изпитаното от мен задоволство по начин, то да представлява подходящо забавление за читателя.