Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (41)

ГЛАВА XII

Правдивостта на автора. С каква цел публикува това произведение. Той порицава пътешествениците, които се отклоняват от истината. Авторът се оправдава и доказва, че не е имал лоши намерения при написването на тази книга. Отговор на едно възражение. Как се основават колонии. Авторът хвали родината си. Оправдава се правото на короната да притежава страните, описани от автора. Трудностите при завоюването им. Авторът се прощава с читателя; той описва как ще живее в бъдеще; дава добри съвети и завършва

И така, любезни читателю, аз правдиво ти предадох историята на моите пътешествия в продължение на шестнадесет години и повече от седем месеца; при което съм обръщал по-малко внимание на украшателството, отколкото на истината. Можех може би като други писатели да те смайвам със странни, необикновени истории; но предпочетох да предам голи факти с най-прост стил; защото главната ми цел беше да ти дам знания, а не да те забавлявам.

Лесно е за нас, които пътуваме в много далечни страни, рядко посещавани от англичани или други европейци, да описваме чудни животни по море и по суша. Докато главната цел на един пътешественик би трябвало да бъде да направи хората по-мъдри и по-добри и да разшири кръгозора им чрез лошите и добрите примери в разказите си за чужди краища.

От все сърце бих желал да се издаде закон, който да задължава всеки пътешественик, преди да му се разреши да публикува описание на пътешествията си, да се закълне пред председателя на Камарата на лордовете и пазителя на държавния печат, че всичко, което възнамерява да опише, е, доколкото се простират знанията му, чистата истина; защото тогава хората няма вече да бъдат измамвани, както става, а някои писатели, за да се харесват повече книгите им, натрапват най-груби лъжи на непредпазливия читател. На по-млади години с голямо удоволствие съм чел различни книги за пътешествия; но тъй като оттогава съм обходил повечето краища на земното кълбо и съм имал възможност да опровергая много баснословни разкази въз основа на собствените си наблюдения; поради това четенето на подобни книги ми е опротивяло и се изпълвам с възмущение, като гледам колко нагло заблуждават лековерното човечество. Ето защо, тъй като познатите ми благоволиха да сметнат, че скромните ми усилия ще се приемат благосклонно в родината ми, аз си наложих максимата, от която никога не се отклонявам, строго да се придържам към истината; наистина изключено е изобщо да се поддам и на най-малкото изкушение да се отклоня от нея дотогава, докато си спомням беседите и примера на благородния ми господар и другите прославени хоинъми, чиито скромен слушател толкова дълго имах честта да бъда.

Nec si miserum fortuna Sinonem sinxit, vanum etiam, mendecemque improba fiuget.^[1]

Много добре ми е известно колко трудно може човек да си създаде име с писания, които не изискват нито гений, нито ученост, нито какъв да е друг талант освен добра памет или точен дневник. Също така зная, че писатели на пътни бележки, както и съставителите на речници, потъват в забвение под тежестта и масата на новопоявилите се, които съответно се намират най-отгоре. Има голяма вероятност пътешествениците, които тепърва ще посещават страните, описани в тази моя книга, да открият допуснати от мен грешки (ако има такива) и да прибавят много нови свои Открития; по този начин ще ме изтласкат от моята популярност и ще заемат мястото ми, докато най-после светът забрави, че изобщо някога съм писал. Това действително би било голямо огорчение за мен, ако пишех за слава; но тъй като единственото ми намерение бе да пиша за благото на обществото, не мога истински да се разочаровам. Защото кой може да чете за добродетелите, които споменах у славните хоинъми, без да се засрами от собствените си пороци, когато се счита за единственото разсъдливо, управляващо животно в страната си? Не ще кажа нищо за далечните страни, където яхуси имат ръководна роля; между които най-непокварените са бробдингнагците, чиито мъдри максими относно нравствеността и управлението за нас би било щастие да спазваме. Но ще се въздържа и няма да се разпростирам повече по този въпрос; по-скоро ще оставя здравомислещия читател сам да си каже думата и да прилага на дело поуките.

Твърде голямо е задоволството ми, че не е възможно това мое произведение да предизвика отрицателна критика; защото какво може да се възрази на един писател, който разказва само неукрасени събития, станали в толкова далечни страни, където нямаме никакви търговски интереси и с които изобщо нямаме никакви отношения? Най-грижливо съм избягвал всеки недостатък, в който често и твърде основателно обвиняват авторите на пътеписи. Освен това ни най-малко не се меся в никоя партия, а пиша без страст, пристрастие и зла воля срещу кой да е човек или група от хора. Пиша с най-благородната цел да осведомявам и поучавам човешкия род, който мога, без да е нескромно, да твърдя, че превъзхождам поради ползата, която извлякох от дългото си общуване с най-съвършените хоинъми. Пиша не за печалба или похвала. Никога не допускам и една дума, която би могла да се приеме като критика или която би могла и в най-малка степен да засегне дори най-обидчивите. Така че, надявам се, мога основателно да се обявя за безупречен автор; срещу когото цялото онова племе, състоящо се от възразители, коментатори, не ще може да намери материал, върху който да упражни дарбите си.

Признавам — някои ми подшушнаха, — че съм бил длъжен, като английски поданик, още при завръщането си да представя меморандум на някой министър; защото всички територии, открити от английски поданици, принадлежат на короната. Но се съмнявам дали така лесно бихме завоювали страните, за които пиша, както Фернандо Кортес покори голите американци. Лилипутите, смятам, едва ли струват разноските по изпращането на флота и армия, която да ги покори; и се съмнявам дали би било благоразумно или безопасно да се направи опит срещу бробдингнагците; или дали английските войници биха се чувствували особено спокойни с летящия остров над главите им. Хоинъмите наистина не изглежда да са така добре подготвени за война, наука, която изобщо не познават, особено срещу метателни оръжия. Обаче ако бях министър, никога не бих могъл да дам съвет да се предприеме нашествие срещу тях. Те не знаят какво е страх и тяхното благоразумие, единодушие и любов към родината напълно биха компенсирали всички слабости във военното изкуство.

Представете си двадесет хиляди хоинъми да връхлетят върху една европейска армия, да разстроят редиците, да обърнат колите, да направят на пихтия лицата на бойците със страшни удари на задните си копита; защото напълно биха заслужили, характеристиката, дадена на Август: recalci trat undique tutus.^[2]

Но вместо да правя предложения за завладяването на тази благородна нация, бих предпочел хоинъмите да са в състояние, а и да са склонни да пратят достатъчен брой свои събратя, за да цивилизоват Европа; като ни научат на основните принципи на чест, справедливост, истина, въздържание, обществено чувство, сила на духа, целомъдрие, приятелство, доброжелателство и вярност. Имената на всички тези добродетели все още са запазени сред нас в повечето езици и се срещат у съвременни, както и у древни автори; което мога да удостоверя от собствения си не твърде голям читателски опит.

Но имах още една причина, която ме правеше по-малко склонен да разширявам владенията на негово величество с откритията си; право да си кажа, у мен се породиха известни съмнения доколко владетелите действуват справедливо при такива случаи. Например една банда пирати биват отнесени от буря в неизвестна посока; най-накрая едно момче съзира земя от мачтата; те слизат на брега, за да грабят и плячкосват; виждат един кротък народ, биват приети сърдечно, дават на страната ново название, официално я завладяват от името на краля, издигат някоя изгнила талпа или камък вместо паметник, убиват две-три дузини от туземците, насила отвличат още няколко дузини за мостра, завръщат се у дома и всичко им се прощава. Това е началото на ново владение, придобито по силата на божествено право. При пръв удобен случай се изпращат кораби; прогонват или избиват туземците, изтезават владетелите им, за да открият златото им; дава се пълна свобода да се извършат всякакви безчовечни и похотливи дела, земята вони от кръвта на обитателите й; и тази презряна банда от касапи, използувани за толкова благочестива експедиция, създава съвременна колония, за да покръсти и цивилизова един идолопоклоннически и варварски народ.

Признавам обаче, че това Описание ни най-малко не се отнася до британския народ, който може да служи за пример на целия свят с мъдростта, грижата и справедливостта, с които заселва колонии; с щедрите дарения за преуспяването на религията и науката; с избора на благочестиви и способни пастори, които да разпространяват християнството; с предпазливостта, с която заселва областите с хора от метрополията, които са сдържани в действията и думите си; с голямата му грижа за правораздаването, като снабдяват гражданската администрация във всичките свой колонии с най-способните чиновници, чужди на всякаква поквара; и като венец на всичко за това, че изпраща най-бдителните и добродетелните губернатори, които нямат друга цел освен щастието на хората, които управляват, и опазване честта на краля- техния господар. — .

Но тъй като народите, които описах, не изглежда да имат някакво желание да бъдат завладени и поробени, избивани и прогонвани от колонисти, нито пък в страните им йзобилствуват злато, сребро, захар или тютюн, аз скромно разсъдих, че те съвсем не представляват подходящ обект за нашето усърдие, за нашата доблест или за интересите ни. Обаче ако хората, които това засяга, намират за добре да не споделят мнението ми, готов съм да свидетелствувам под клетва, ако бъда призован по законен ред, че никой европеец не е посещавал тези страни преди мен; искам да кажа, ако може да се вярва на обитателите им. Освен ако се повдигне спор относно двамата яхуси, за който се разправя, че се появили преди много векове на една планина в Хоинъмландия; от което се е създало мнението, че тази раса животни са се породили там; а те, доколкото ми е известно, може и да са били англичани, което наистина бях склонен да подозирам, съдейки по чертите на техните потомци, макар и вече много обезобразени. Но въпроса доколко това може да се използува за изявяването на претенции, предоставям на специалистите по колониално право.

Но колкото до формалността да вляза във владение на тези земи от името на своя суверен, това изобщо нито ведНъж не ми мина през ума; и дори да ми бе хрумнало подобно нещо, в положението, в което се намирах тогава, твърде е възможно от благоразумие и самосъхранение да го бих отложил за по-благопрйятен момент.

След като с това отговорих на единственото възражение, което може да ми бъде направено като пътешественик, сега се сбогувам окончателно с любезните си читатели и ще се завърна към собствените си размишления в градинката си в Редриф; за да прилагам отличните уроци по добродетел, които научих сред хоинъмите; да уча яхусите от собственото си семейство, доколкото са възприемчиви животни; често да гледам собствения си образ в огледалото и по такъв начин, ако е възможно, с време да свикна да търпя вида на човешко същество; да скърбя за жестокостта към хоинъмите в собствената ми страна, но винаги да се отнасям с уважение към тях заради благородния ми господар, семейството и приятелите му и цялата хоинъмска раса; на които нашите имат честта да приличат по всичките си черти, колкото и да е дегенерирал интелектът им с течение на времето.

Миналата седмица започнах да разрешавам на жена си да се храни с мен на най-далечния край на дълга маса; и да отговаря (съвсем накратко) на малкото въпроси, които й задавам. Но тъй като миризмата на яху все още ми е много противна, винаги хубаво си запушвам носа с цвят от седефче, лавандула или тютюневи листа. И макар да е трудно за човек в напреднала възраст да се отърве от стари навици, не съм загубил надежда след време да търпя компанията на някой съсед яху, без опасенията, които все още изпитвам при вида на зъбите и ноктите му. Може би не би ми било толкова трудно да се примиря с яхуския род, ако те се бяха задоволили само с онези пороци и безразсъдство, на които природата им дава право. Аз не се ядосвам, като видя адвокат, джебчия, полковник, глупак, лорд, комарджия, политик, развратник, лекар, лъжесвидетел, подкупвач, предател и тям подобни; всичко това е в реда на нещата; но когато видя един уродлив глупак, прояден от болести телом и духом и изпълнен с надменност, веднага губя търпение и избухвам; и никога не ще разбера как ложе подобен порок да се съчетава с такова животно. Мъдрите и добродетелни хоинъми, у които изобилствуват всички достойнства, красящи едно разумно същество, нямат дума за този порок в езика си, в който липсват названия за лоши неща, като изключим изразите, описващи противните качества на яхусите им; между тези изрази не можеха да отличат дума за надменност по липса на основно разбиране на човешката природа, такава, каквато се проявява в други страни, където това животно има ръководна роля. Но аз, имайки по-голям опит, ясно съзрях наченки на този порок у дивите яхуси.

Хоинъмите обаче, чийто живот се ръководи от разума, се гордеят с добрите си качества толкова, колкото аз бих се гордял, че ми липсва крак или ръка — нещо, с което никой нормален човек не би се хвалил, макар да е крайно нещастен без тях. Спирам се по-обширно на тази тема, понеже искам обществото на един английски яху да ми стане що-годе поносимо; ето защо тук умолявам всеки, който има и следа от този смешен порок, да не смее да ми се мярка пред очите.