Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (39)

ГЛАВА X

Как щастливо авторът устройва живота си между хоинъмите. Той става много по-добродетелен вследствие на общуването си с тях. Разговорите им. Господарят му го предупреждава, че трябва да напусне страната. Той припада от скръб, но се подчинява. Измисля начин да направи кану, завършва го с помощта на друг слуга и поема по море напосоки

Бях доволен и предоволен от начина, по който си бях устроил живота. Господарят ми беше заповядал да ми построят една стая по тяхному, на около шест ярда от къщата; стените и пода измазах с глина и покрих с рогозки; сам измислих как да ги направя, суках коноп, който расте там в диво състояние, и си направих нещо като дюшек; напълних го с пера на различни птици, които бях хванал с примки, направени от яхуски косми; тези птици бяха също отлична храна. Изработих два стола с ножа си, като дорестото конче ми помагаше в по-грубата и по-трудна работа. Когато дрехите ми съвсем се износиха, направих си други от кожите на зайци и на едно красиво животно, по големина приблизително колкото заек, наречено „пухнех“, чиято кожа е покрита с много фин мъх. От тези кожи си направих и доста прилични чорапи. На обувките си поставих дървени подметки, като изрязах парчета от едно дърво и ги прикрепих към коженото горнище, а когато кожата се износи, замених я с изсушени на слънце яхуски кожи. Често си взимах мед от хралупи, който смесвах с вода или го ядях с хляб. Никой по-добре от мен не е потвърдил истинността на следните две максими: че човешките нужди много лесно се задоволяват и че нуждата учи човека. Радвах се на отлично здраве и душевно спокойствие; не ме огорчи вероломството или непостоянството на приятел, нито можеше да ми навреди таен или явен враг. Нямах причина да подкупвам, лаская или своднича, за да си осигуря благоволението на някой големец или на любимеца му. Не се нуждаех от защита срещу измама или потисничество: тук нямаше лекар, който да погуби тялото ми, нито адвокат, който да ме опропасти;

нямаше доносчик, който да следи какво казвам и какво върша, нито срещу възнаграждение да измисля обвинения против мен; нямаше присмехулници, критикари, клеветници, джебчии, бандити, крадци, адвокати, сводници, шутове, комарджии, политици, остроумни, сприхави хора, скучни събеседници, полемисти, изнасилвани, убийци, разбойници, учени; нямаше водачи, нито привърженици на партии и клики; никой не насърчаваше порока чрез съблазън или личен пример; нямаше тъмници, секири, бесилки, бичове, позорни стълбове; нямаше нечестни търговци или работници; нямаше високомерие, суетност или превзетост; празноглави самохвалци, побойници, пияници, уличници или сифилитици; нямаше кресливи, развратни и разточителни съпруги; глупави, надменни педанти;

отегчителни, арогантни, свадливи, шумни, гръмогласни. празни, тщеславни, ругаещи приятели; нямаше негодници, издигнати от калта заради своите пороци; нямаше благородни хора, хвърлени в калта заради добродетелите си; нямаше лордове, безделници, съдии или учители по танц.

Господарят ми беше много благосклонен към мен и ме представяше на различни хоинъми, които идваха на гости или бяха канени на вечеря у дома, и най-любезно разрешаваше да оставам в стаята и да слушам разговорите им. Той и гостите му често благоволяваха да ми задават въпроси и да изслушват отговорите ми. Също тъй понякога имах честта да придружавам господаря си, когато правеше посещения. Никога не си позволявах да говоря освен в отговор на техен въпрос; и тогава вътрешно съжалявах, защото беше загуба на ценно време, което иначе можех да използувам за собственото си усъвършенствуване; но безкрайно много се радвах на положението си на скромен слушател при тези беседи, при които се разговаряше само за полезни неща, и то съвсем кратко, но с най-уместни думи и (както вече казах) се спазваше най-голямо благоприличие, без никаква официалност; никой не говореше, ако сам не бе доволен от думите си и без да достави удоволствие на другарите си; не се прекъсваха, не си досаждаха, не се разгорещяваха и не изказваха противоречиви мнения. У тях е възприето схващането, че когато хората се събират, едно кратко мълчание действува много благотворно на разговора; и аз сам установих, че е така; защото по време на тези кратки паузи им идваха нови идеи, от които разговорът много се оживяваше. Те обикновено разговарят за дружба и доброжелателство; за ред и стопанство; понякога за видимите явления в природата или за стари предания; за някои решения, които трябва да се вземат при следващото Общо събрание; и често за различните достойнства на поезията. Мога да добавя, без да проявя суетност, че присъствието ми често им даваше достатъчно теми за разговори, защото беше повод за господаря ми да разправи на приятелите си за мен и за страната ми, след което всички благоволяваха да обсъждат човешкия род в не много благоприятна светлина; и по тази причина не ще повторя онова, което казваха; нека само ми бъде разрешено да забележа, че негова светлост, за мое удивление, сякаш бе схванал нрава на яхусите много по-добре от мен. Той изреждаше всичките ни пороци и слабости и откриваше много други, за които никога не бях му споменавал, като изхождаше само от предположения: какви качества биха могли да проявяват техните яхуси, ако притежаваха малко разум; и заключенията му показваха, с твърде голяма вероятност да е прав, колко долно и окаяно ще да е такова създание.

Съвсем откровено признавам, че малкото ценни познания, които имам, са придобити от лекциите, които чух от моя господар и от разговорите между него и приятелите му; и по бих се гордял да слушам тях, отколкото да заповядвам на най-големите и мъдри съвети в Европа. Възхищавах се на силата, хубостта и бързината на хоинъмите;

и такова съзвездие от добродетели у толкова приятни личности ми вдъхваше най-дълбоко уважение. Наистина отначало аз не изпитвах естественото страхопочитание, което яхусите и всички останали животни изпитват към тях; но то постепенно се породи у мен, много по-скоро, отколкото предполагах, и бе примесено с почтителна любов и благодарност, задето благоволяваха да ме отличават от останалите мен подобни.

Когато мислех за семейството си, за приятелите и сънародниците си или изобщо за човешкия род, аз ги приемах за такива, каквито са всъщност — яхуси — телом и духом, може би малко по-цивилизовани и надарени със способността да говорят; но хора, които не използуват разума за нищо друго, освен да засилват и умножават пороците;

докато техните събратя в тази страна имаха единствено пороците, дадени им от природата. Когато случайно виждах отражението на собственото си тяло в някое езеро или извор, извръщах глава, ужасен и отвратен от себе си; и ми беше по-малко противно да гледам един обикновен яху, отколкото собствения си образ. Покрай това, че разговарях с хоинъмите и често им се любувах, почнах да подражавам на походката и жестовете им, което вече ми е станало навик; и приятелите ми често ми казват направо, че припкам като кон, което обаче приемам като голям комплимент; нито ще отрека, че понякога, когато говоря, гласът и обноските ми наподобяват тези на хоинъмите, и ни най-малко не се обиждам, когато чувам да ми се подиграват за това.

Живеех щастливо и бях убеден, че съм се установил в тази страна до края на дните си. Обаче една сутрин моят господар прати да ме повикат по-рано от обикновено. Забелязах по лицето му, че е доста смутен и се чуди как да подхване онова, което трябва да ми каже. След кратко мълчание той промълви, че не знаел как ще приема онова, което ще ми съобщи: а именно, че на последния Общ съвет когато засегнали въпроса за яхусите, представителите го упрекнали, загдето държи един яху (имайки пред вид мен) в семейството си по-скоро като хоинъм, отколкото като грубо животно. Било известно, че често разговарял с мен, като че ли от моето общество може да извлече полза или удоволствие; че такава практика не била съвместима с разума или с природата и че сред тях не били чували да е ставало подобно нещо. Следователно Съветът го подканял или да ме използува като останалите животни от моя род, или да ми заповяда да отпътувам обратно за мястото, откъдето съм дошъл. Че първото от тези средства било решително отхвърлено от всички хоинъми, които ме бяха виждали в неговия дом или в техните; защото така твърдели те- съм имал наченки на разум и ако той се прибавел към естествената порочност на тези животни, имало основания да се опасяват, че ще ми се удаде да ги примамя в гористите и планински части на страната и да ги поведа нощем на тълпи, за да убиват добитъка на хоинъмите, понеже яхусите са по природа ненаситни и не обичат труда.

Господарят ми добави, че хоинъмите от околността ежедневно настоявали пред него да изпълни съвета на Събранието и той не можел повече да отлага. Съмнявал се, че ще мога да доплувам до някоя друга страна; затова искал аз да измисля някакво превозно средство, подобно на онези, които му бях описал, годно да ме носи по море;

собствените му слуги и тези на съседите му щели да ми помагат в работата. В заключение каза, че колкото до него, съгласен бил Да ме държи на своя служба до края на живота ми; Защото видял, че съм се излекувал от някои лоши навици и склонности, като съм се стараел, доколкото ми позволява по-низшата природа, да подражавам на хоинъмите.

Тук е уместно да обърна внимание на читателя, че в тази страна решение на Общото събрание се нарича „хнхлояин“, дума, която означава съвет, призив, подканване; по-точно не мога да предам смисъла, защото те не могат да си представят как е възможно едно разумно същество да бъде принуждавано; то може само да бъде съветвано, подканвано, тъй като никой не може да не се подчини на разума, без да се откаже от претенциите си да бъде разумно същество.

Скръб и отчаяние ме обзеха, когато чух думите на господаря си; не можех да издържа на ужасната мъка и припаднах в краката му. Когато дойдох на себе си, той ми каза, че ме помислил за умрял (защото тези същества не се поддават на глупави природни слабости). Отвърнах със слаб глас, че смъртта би била твърде голямо щастие;

и макар да не мога да осъждам Съвета за подканването му, нито настойчивостта на приятелите му, все пак, според моята слаба и несигурна преценка, смятам, че не би било несъвместимо с разума, ако Съветът бе по-снизходителен. Че аз не мога да преплувам дори една левга, а най-близката земя до тяхната може да е на разстояние над сто левги;

че много материали, необходими за направата на малък плавателен съд, който да ме отнесе, изобщо липсват в тази страна, обаче все пак ще се опитам да направя лодка, за да се подчиня на негова светлост и да изразя благодарността си към него, макар и да смятам задачата за неизпълнима и следователно вече считам себе си за човек, обречен на гибел. Че голямата вероятност да загина най-малко ме плаши; защото, дори да предположим, че по някакво необикновено стечение на обстоятелствата оцелея, как бих могъл спокойно да приема мисълта да прекарам дните си сред яхуси и отново да се отдам на предишната поквара поради липса на живи примери, които да ме водят и държат в пътя на добродетелта. Че твърде добре ми е известно на какви сериозни съображения се основават всички решения на мъдрите хоинъми и че тези решения не могат да бъдат разколебани от доводите на един окаян яху като мен. Затова, след като най-смирено му благодарих за предложението му да ме улесни, като нареди на слугите си да ми помагат при строежа на лодката, и като поисках да ми дадат разумен срок за една толкова трудна задача, казах му, че ще се постарая да запазя жалкия си живот; и че ако някога се върна в Англия, храня надежда да бъда полезен на собствения си род, като величая прославените хоинъми и предложа на човечеството да подражава на добродетелите им.

Моят господар ми отговори много любезно с няколко думи и ми определи срок от два месеца, за да завърша лодката си; и заповяда на дорестото конче, слуга като мен (на толкова голямо разстояние съм от тях, че мога да си позволя да го нарека така), да следва наставленията ми, защото казах на господаря си, че неговата помощ ще ми стига, а и знаех, че то има слабост към мен.

Първата ми работа беше заедно с него да отида до онзи край на брега, където разбунтуваните моряци ми бяха заповядали да сляза на суша. Изкачих се на една височинка и като огледах морето на всички посоки, стори ми се, че съзирам малък остров в североизточна посока. Извадих джобния си далекоглед и ясно го различих на около пет левги според пресмятанията ми; но на дорестото конче се струваше, че е само едно синьо облаче; тъй като нямаше представа за никоя страна освен собствената си, то не можеше така умело да различава далечни предмети навътре в морето, както ние, които имаме пряк допир с тази стихия.

След като открих този остров, престанах да се колебая; реших, ако се окаже възможно, там да започне моето изгнание, като оставя на съдбата да реши какви ще са последствията.

Прибрах се у дома и след като се посъветвах с дорестия кон, отидохме в една горичка на известно разстояние от къщи, където аз с ножа си, а той с остър кремък, много изкусно завързан по тяхному за дървена дръжка, отрязахме много дъбови пръти, дебели колкото тояга, и няколко по-големи ствола. Но няма да обременявам читателя с подробно описание на начина, по който изработих лодката; достатъчно е да кажа, че след шест седмици с помощта на дорестия кон — той вършеше онази част от работата, която изискваше най-много усилия — приготвих лодка, подобна на индианско кану, но много по-голяма;

покрих я с яхуски кожи, здраво съшити с конопени конци, собственоръчно направени от мен. И платното ми беше от кожи на същото животно; но използувах най-младите, които ми попаднаха, защото кожата на по-старите беше прекалено жилава и дебела; също така се снабдих с четири гребла. Запасих се с варено месо от зайци и птици и взех две съдини, едната пълна с мляко, а другата с вода.

Опитах кануто си в едно доста голямо езеро близо до къщата на господаря и след това поправих каквито недостатъци открих; запълних всички пролуки с яхуска лой, докато стана здраво и устойчиво, за да може да носи и мен, и товара ми. И когато кануто беше завършено, наредих да бъде закарано до морския бряг на кола, теглена много внимателно от яхуси, под надзора на дорестия кон и още един слуга.

Когато всичко беше готово и дойде денят на моето заминаване, аз се сбогувах с господаря си, с жена му и с цялото семейство, като проливах сълзи, с покрусено от скръб сърце. Но негова светлост от любопитство, а може би (ако мога да кажа така, без това да се вземе като проява на суетност) отчасти от любезност към мен бе твърдо решен да ме изпрати до кануто и покани няколко негови съседи и приятели да го придружат. Бях принуден да чакам прилива повече от час и когато видях, че вятърът е благоприятен — духаше в посока на острова, към който възнамерявах да се насоча, — за втори път се сбогувах с господаря си; тъкмо понечих да легна пред краката му и да целуна копитото му, когато той ми направи честта леко да го повдигне до устата ми. Добре ми е известно колко са ме критикували, задето споменавам тази подробност. На одумниците е угодно да приемат за невероятно една толкова знатна личност да се унижи дотам, че да почете едно толкова нискостоящо същество като мен. Освен това добре зная колко склонни са някои пътешественици да се хвалят с проявено към тях изключително благоразположение. Но ако тези одумници по-добре познаваха благородния и вежлив нрав на хоинъмите, скоро щяха да променят мнението си.

Поднесох почитанията си на останалите хоинъми, които придружаваха негова светлост; след това, като се качих в кануто, потеглих.