Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (38)

ГЛАВА IX

Големите разисквания в Общото събрание на хоинъмите; и как завършваха те. Учеността на хоинъмите. Техните сгради. Как стават погребенията. Несъвършенствата на езика им

Едно такова общо събрание се състоя, когато бях там около три месеца преди заминаването ми, и моят господар отиде като представител на нашата област. В този съвет подновиха старите си дебати, всъщност единствените, които изобщо стават в страната им; за които моят господар ми разказа най-подробно, когато се върна.

Въпросът беше дали яхусите да бъдат изтребени от лицето на земята. Един от членовете на съвета, който бил за избиването им, представил няколко много силни и убедителни довода; той твърдял, че освен дето яхусите били най-мръсните, противни и уродливи животни, създадени от природата, те били и най-непокорни, неподатливи на възпитание, пакостливи и злобни: скришом смучели мляко от бозките на кравите на хоинъмите; убивали и изяждали котките им, изпотъпквали овеса и тревата им, ако не ги следят непрекъснато; и вършели хиляди други безобразия. Той обърнал внимание на едно всеизвестно предание, че яхусите не са били винаги обитатели в страната им, а че преди много векове две такива животни се появили на една планина; дали са породени от горещото слънце върху вонлива кал и тиня или от морската утайка и пяна, не било известно. Тези яхуси се размножили и потомството им за кратко време толкова нараснало, щото плъзнало из цялата страна като същинска напаст. Хоинъмите, за да се отърват от това зло, устроили общ лов и най-после оградили цялото стадо; и като убили по-старите, всеки хоинъм задържал по двама млади яхуси в кучешка колиба, опитомил ги, доколкото едно тъй диво по природа животно се поддава на опитомяване, и ги използувал като впрегатен добитък и за превоз. Смятал, че сигурно има много истина в това поверие и че било изключено тези същества да са илнхмиамши, тоест първоначалните жители на страната, тъй като хоинъмите, както и всички други животни, изпитвали към тях силна омраза; и макар напълно да заслужавали тази омраза заради лошия си нрав, ако бяха туземци, тя никога нямало да стане толкова силна или в противен случай яхусите отдавна щяха да бъдат изтребени. Изтъкнал, че понеже се понравило на населението да използува яхусите като слуги, то много неблагоразумно изоставило отглеждането на магарета, които са красиви животни, лесни за гледане, по-питомни и чисти, без противна миризма и достатъчно силни да се използуват за работа, въпреки че отстъпват на яхусите по пъргавост;

и макар и ревът им да не е приятен звук, той е далеч за предпочитане пред ужасното виене на яхусите.

Още няколко хоинъми се изказали в същия дух; тогава моят господар предложил на събранието едно разрешение, заимствувано от един мой намек. Той приемал преданието, споменато от преждеговорившия почитаем член на събранието, и заявил, че споменатите два яхуса, първите, появили се сред тях, били докарани тук по море; че като стигнали до суша и като ги изоставили другарите им, те се оттеглили в планините и постепенно дегенерирали, докато с течение на времето станали много по-диви от тям подобните в страната, от която дошла първоначалната двойка. Имал основание да твърди това, защото сега притежавал един чуден яху (имайки пред вид мен), за когото повечето били чували и когото мнозина от тях били виждали. След това им разказал как първоначално ме намерил, че цялото ми тяло било покрито с изкуствено съчетание от кожи и косми на други животни; че съм говорел на собствен език и че основно съм научил техния; че съм му разказал злополуките, които са ме докарали тук; че като ме видял без покривалото ми, бил съм съвсем като яху във всяка част на тялото, само че по-бял, не толкова космат и с по-къси нокти. Той добавил, че съм се опитал да го убедя, че в моята и в други страни яхусите действували като управляващо, разумно животно и държели хоинъмите в робство; че у мен забелязал всички качества на яху, само малко по-облагороден и под влияние на известен проблясък на разум, който обаче стоял толкова по-ниско спрямо разума на хоинъмите, колкото яхусите от тяхната страна стояли по-ниско от мен; че между другите неща съм споменал за един наш обичай да скопяваме хоинъмите, когато са млади, за да стават по-кротки; че тази операция била лесна и безопасна; че не било срамота да се учат на мъдрост от животни, както мравката ги учи на трудолюбие, а лястовицата (така превеждам думата „лиханх“, макар тази птица да е много по-голяма) — на строеж. Че това изобретение би могло да се прилага на по-младите яхуси тук; така, освен че ще станат по-послушни и по-годни за работа, след известно време ще престане да съществува целият този вид, без да ги убиват. Че междувременно би трябвало да се посъветват хоинъмите да отглеждат магарета, които не само били по-ценни животни във всяко отношение, но имали и предимството, че са годни за работа на пет години, а другите — едва на дванадесет.

Това е всичко, което моят господар счете за уместно да ми каже при този случай за станалите разисквания в Големия съвет. Но благоволи да премълчи една подробност, която засягаше лично мен и злополучните последици на която скоро изпитах, както ще научи читателят, когато му дойде времето, и от която датират всички последващи нещастия в живота ми.

Хоинъмите нямат писменост, следователно всичките им знания се предават устно от поколение на поколение. Но тъй като няма много забележителни събития в живота на един толкова единен народ, склонен по природа към всички добродетели, изцяло ръководен от разума и напълно откъснат от други народи, историята лесно се запазва, без да се обременява паметта им. Вече отбелязах, че те не страдат от болести и затова не се нуждаят от лекари. Обаче имат отлични лекарства, направени от билки, за да се лекуват, ако случайно си набият или порежат глезена или копитото на някои остър камък, както и за други наранявания по различните части на тялото.

Годината те изчисляват по въртенето на Слънцето и Луната, но не я делят на седмици. Хоинъмите са много добре запознати с движенията на тези две небесни светила и разбират какво представляват затъмненията; но по-далеч от това не са стигнали в астрономическите си познания.

Трябва да им се признае, че в поезията превъзхождат всички останали смъртни; силата на сравненията им и подробните им и точни описания са наистина неподражаеми. Техните стихове изобилствуват с двете и обикновено съдържат възвишени идеи за приятелство и доброжелателство или похвали за победителите в състезания и други физически упражнения. Сградите им, макар и много груби и прости, не са неудобни и са добре приспособени да ги пазят от студ и жега. У тях има едни дървета, които израстват съвсем прави и чиито корени се разхлабват, когато станат на четиридесет години, така че падат при първата буря; хоинъмите изострят долния им край с остър камък (те не знаят да използуват желязото), забиват тези колове в земята на около десет инча един от друг и след това запълват междините с рогозки от овесена слама или понякога с плет. Покривът, както и вратите се правят по същия начин.

Хоинъмите си служат със ставата между глезена и копитото на предните си крака, както ние използуваме ръцете си, и то много по-сръчно, отколкото можех отначало да си представя. Видях една бяла кобила от нашето семейство с тази става да вдява игла (която й заех нарочно). По същия начин си доят кравите, жънат овеса и вършат всичката работа, за която са необходими ръце. Имат някакви твърди кремъци и от тях, като ги търкат с други камъни, си правят сечива, които използуват вместо клинове, брадви и чукове. Със сечива, направени от тези кремъци, те също така косят сено, жънат овес, който расте там из полята в диво състояние; яхусите теглят колите със снопи до вкъщи, а слугите ги овършават под навеси, за да изкарат зърното, след това се прибира в складове. Те си изработват груби глинени и дървени съдове и пекат глинените на слънце.

Освен ако им се случи някаква фатална злополука, хоинъмите умират само от старост. Погребват ги в най-затънтените места, като приятелите и роднините им не изразяват нито радост, нито скръб при смъртта им; а и умиращият не проявява повече съжаление, че напуска света, отколкото ако се връща в къщи, след като е бил на гости у някой съсед. Спомням си как господарят ми веднъж бе уговорил с един негов приятел и семейството му да дойдат у дома по някаква важна работа; на определения ден госпожата и двете й деца дойдоха много късно; тя се извини за две неща: първо за мъжа си, който — това бяха думите й — случайно именно тази сутрин „лхнунх“. Тази дума е много изразителна на техния език, но трудно се превежда на английски; тя означава „оттегля се при първата си майка“. Извинението й, загдето не е дошла по-рано, беше, че тъй като мъжът й умрял късно сутринта, доста време се съветвала с прислугата си къде да намерят удобно място да положат тялото му; и видях, че у нас тя беше весела и добре разположена, както всички останали. Тя почина три месеца по-късно.

Те обикновено живеят до седемдесет или седемдесет и пет години, много рядко до осемдесет; няколко седмици преди смъртта си усещат как постепенно губят сили, но не изпитват болки. През това време приятелите им ги посещават, защото на тях самите е по-трудно от обикновено да излизат, а и не им доставя удоволствие както преди. Обаче около десет дена преди смъртта си, която рядко пресмятат погрешно, те връщат посещението на най-близките си съседи, като се возят в удобни шейни, теглени от яхуси; с тези шейни си служат не само при този случай, но и при дълги пътувания, когато остареят или ако са окуцели при някоя злополука. И така, когато умиращите хоинъми правят тези посещения, те тържествено се сбогуват с приятелите си, като че ли заминават за далечен край на страната, където възнамеряват да прекарат останалата част от живота си.

Не зная дали заслужава да се отбележи, че хоинъмите нямат дума в езика си, която да означава нещо лошо освен тези, с които описват уродливостта и лошите качества на яхусите. Така, за да назоват безразсъдството на някой слуга, опущението на дете, камък, който порязва краката им, по-продължително лошо или необикновено за сезона време и тям подобни, към всяка дума прибавят епитета „яху“. Например: „хнм яху“, „унахолм яху“, „инлхм-ндуихлма яху“ и лошо построена къща — „инхолнхнм-рохлн яху“.

С голямо удоволствие бих се разпрострял още върху нравите и добродетелите на този превъзходен народ; но , тъй като възнамерявам наскоро да издам отделен том на тази тема, читателят може да се справи с него. Междувременно ще продължа разказа за собствената си печална съДба.