Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (37)

ГЛАВА VIII

Авторът дава различни подробности за яхусите. Големите добродетели на хоинъмите. Как възпитават и упражняват младежта. Общото им събрание

Тъй като би следвало аз да познавам човешката природа много по-добре, отколкото смятах, че е възможно да я познава моят господар, неговата характеристика на яхусите можеше много лесно да се отнася за самия мен и сънародниците ми; и аз смятах, че бих могъл да направя допълнителни открития от собствени наблюдения. Затова често молех негова светлост да ми разреши да отида сред яхуските стада в околността; на което той винаги любезно се съгласяваше, понеже беше напълно убеден, че омразата, която изпитвам спрямо тези животни, ще попречи да бъда покварен от тях. Негова светлост заповяда на един свой слуга — много силно, честно и добродушно доресто конче-да ме пази; без неговата закрила не смеех да се спусна в подобни приключения- Защото вече разказах на читателя как тези омразни животни ме бяха тормозили веднага след пристигането ми. По-късно на три-четири пъти за малко не попаднах в лапите им, когато се отдалечавах на по-голямо разстояние без кортика си. А имам основание да вярвам, че те донякъде са се досещали, че съм от техния вид, за което аз самият им помагах, като си навивах ръкавите, излагах пред тях голите си ръце и гърди, когато защитникът ми беше с мен; тогава се приближаваха и подражаваха на действията ми като маймуни, но винаги с явни признаци на голяма омраза; така дивите чавки преследват домашната гарга, обута с чорапи и с шапка на глава, когато случайно попадне между тях.

От най-ранна възраст яхусите са извънредно пъргави; все пак веднъж успях да хвана един малък тригодишен яху и се опитах всякак да го прилаская, за да се успокои; но малкото дяволче нададе такъв вик и почна да драска и хапе така свирепо, че се принудих да го пусна; и то много навреме, защото цяло стадо възрастни яхуси ни заобиколиха, привлечени от крясъците му; но като видяха, че нищо му няма (защото то побягна), и понеже дорестото конче беше наблизо, те не посмяха да се приближат. Забелязах, че младото животно смърдеше ужасно, и вонята беше като на невестулка или на лисица, но много по-неприятна. Забравих да спомена още една подробност (а може би читателят ще да ми прости, ако изобщо я бях изпуснал). докато държех омразното животно в ръцете си, то се изходи и целия ме покри с мръсните си изпражнения, състоящи се от жълто течно вещество; но за щастие наблизо имаше поточе и там се поизчистих; макар че не посмях да се явя пред господаря си, преди миризмата да изветрее от дрехите ми.

Доколкото можах да разбера, яхусите са най-неподатливите на обучение животни и могат само да теглят коли и да носят товари. Все пак съм на мнение, че този недостатък се дължи главно на вироглавия и непокорния им нрав. Защото са хитри, злобни, вероломни и отмъстителни. Те са силни и издръжливи, но страхливи и вследствие на това са нагли, долни и жестоки. Казват, че червенокосите и от двата пола Са по-похотливи и пакостливи от останалите, които те все пак превъзхождат по сила и енергия.

Хоинъмите държат яхусите, които използуват, в колиби недалеч от къщите си, а останалите изпращат навън по полята, където те изравят корени, ядат различни бурени и търсят мърша или понякога улавят невестулки и лухимуси (вид диви плъхове), които лакомо изяждат. Природата ги е научила да изкопават с ноктите си дълбоки дупки по склоновете и там лежат, всеки отделно; само бърлогите на женските са достатъчно големи, за да поберат и две-три малки.

От ранна възраст плуват като жаби и могат дълго да стоят под водата, където често ловят риба; а женските я занасят в къщи за малките. По този повод, надявам се, читателят ще ми прости, ако му разкажа едно странно приключение.

Един ден, когато бях излязъл със защитника си — дорестото конче — и понеже беше много горещо, аз го помолих да ме пусне да се окъпя в близката река. Той се съгласи, аз веднага се съблякох съвсем гол и тихо слязох в реката. Случайно една млада женска яху стояла зад един рид и ме видяла как се събличам; възбудена от страст, както ние с коня предположихме, тя се затича със страшна скорост и скочи във водата на пет ярда от мястото, където се къпех. В живота си не съм се уплашвал толкова; кончето пасеше на известно разстояние, без да подозира, че може да ми се случи нещо; тя ме прегърна по най-излиятелен начин; аз изревах колкото ми глас държи и конят изтича при мен в галоп, при което тя ме пусна най-неохотно и скочи на отсрещния бряг, където застана, като непрекъснато виеше, вперила поглед в мен, докато се обличах.

Тази случка бе много забавна за господаря ми и семейството му, а за мен — обидна. Защото вече не можех да отричам, че съм истински яху от глава до пети, щом женските имат естествена наклонност към мен като към някого от собствения им вид; при това косата на това животно не беше червена (което можеше да се сметне като извинение за нейното малко ненормално желание), а черна като трънка, и лицето , общо взето, не беше толкова противно на вид, както останалите; защото според мен тя нямаше повече от единадесет години.

Тъй като съм живял три години в тази страна, предполагам, че читателят ще очаква аз, както всички пътешественици, да кажа нещо за нравите и обичаите на обитателите й, изследването на които действително беше главната ми задача.

Тъй като тези благородни хоинъми са по природа склонни към всички добродетели и нямат понятие, нито дори представа за пороците у едно разумно същество, главната им максима е да развиват разума и всецяло да се ръководят от него. По това кое е разумно, у тях не се спори както у нас, където хората могат с приемливи доводи да поддържат различни становища по един въпрос;

техният разум веднага ти се налага убедително; както би трябвало да става, когато не е примесен, помрачен или обезобразен от страсти и личен интерес. Спомням си колко безкрайно трудно ми беше, докато накарам господаря ми да разбере какво значи думата „мнение“ или как може даден въпрос да бъде спорен; защото разумът ни учи да потвърждаваме или да отричаме единствено когато сме сигурни; а извън рамките на познанията си не можем да правим нито едното, нито другото. Така че полемиките, препирните, споровете, категоричността при неверни или съмнителни твърдения са злини, непознати у хоинъмите, По същия начин, когато му обяснявах различните ни теории в естествознанието, той се удивляваше, че едно същество с претенции за разум може да има високо мнение за себе си единствено по чуждите догадки, и то за неща, за които дори да имаме сигурни познания, те ни са съвсем безполезни. По този въпрос той бе напълно съгласен с мисълта на Сократ, както ни я предава Платон; споменавам това като най-високата чест, която мога да отдам на този цар на философите. Често съм си мислил какви опустошения би предизвикало такова учение в европейските библиотеки; колко пътища към славата биха били преградени тогава в научния свят.

Приятелството и доброжелателството са двете главни добродетели на хоинъмите; и те не се срещат само у няколко души, а включват целия род. Защото отношението към странника, дошъл от най-далечни краища, не се различава от това към най-близкия съсед и където и да отива, чужденецът се чувствува като у дома си. Хоинъмите извънредно много спазват приличието и учтивостта, но нямат никаква представа за церемониалност. Те не изпитват обич към жребчетата и кобилчетата си; грижите, които полагат за възпитанието им, се основават изцяло на предписанията на разума. Забелязах, че няма разлика в обичта, която господарят ми проявяваше към малките на съседа си и към своите. Те приемат, че природата ги учи да обичат целия вид и именно само разумът прави разлика между хората, когато е налице по-висша степен на добродетел.

Когато женските хоинъми са се ожребили и имат едно мъжко и едно женско конче, те престават да се сношават със съпрузите си, освен ако загубят едно от малките вследствие на злополука, което се случва много рядко; в такъв случай те пак се събират; а когато подобно нещастие се случи на хоинъм, чиято съпруга не може вече да ражда, някоя друга двойка му дава едно от кончетата си и после пак се сношават, докато майката отново стане жребна. Тази предпазливост се налага, за да не бъде обременена страната с прекалено много обитатели. Но за породата от по-низши хоинъми, отглеждани за слуги, няма толкова строги ограничения; на тях се разрешава да имат по три от всеки пол, за да прислужват на знатните семейства.

При браковете те правят много внимателен подбор на цветовете, избирайки такива, които няма да дадат неприятна смесица в породата. Силата е най-ценното качество у мъжкия и хубостта — у женската; не защото тези качества пораждат любов, а за да се предпази родът от израждане;

ако се случи женската да притежава голяма сила, избира се съпруг, който да се отличава с хубостта си. Те изобщо не мислят за ухажване, любов, подаръци, зестри и наследства; нито пък в езика им има думи за съответните понятия. Младите двойки се срещат и се събират само защото така са решили родителите и приятелите им; това става пред очите им всеки ден и те го приемат като едно от необходимите действия на разумни същества- Но никога не се е чувало да се оскверни брак или да се наруши целомъдрието; брачната двойка прекарва целия си живот в същите приятелски отношения и със същото взаимно благоразположение, каквото имат към всички останали от вида си, с които се срещат; без ревност, обич, кавги или недоволство.

Във възпитанието на младежта от двата пола техният метод е отличен и заслужава да го възприемем. Не се разрешава на младите до осемнадесетгодишната си възраст да вкусят овес освен в определени дни; мляко — много рядко; през лятото пасат два часа сутрин и два часа привечер, което и родителите им също спазват; на слугите обаче не се разрешава повече от половината от това време;

голяма част от тревата се докарва в къщи и прислугата я яде, когато е най-удобно временно да остави работата си.

От младежта от двата пола също така се изисква да се научат на въздържание, трудолюбие, пъргавост и чистота. На моя господар се струваше чудовищно, дето даваме на женските различно образование, отколкото на мъжките, като се изключат някои домакински работи; по този начин, както той много правилно забеляза, половината от нашето население било годно само да ражда деца; и да се оставят децата на грижите на такива безполезни животни, било според него още по-животинско.

Но хоинъмите приучват младите да бъдат силни, бързи и издръжливи, като ги карат да се надбягват нагоре и надолу по стръмни хълмове или по твърд, каменист терен;

и когато цели се облеят в пот, заповядват им да скачат презглава в някое езерце или река. Четири пъти годишно младите от няколко области се събират да покажат умението си да тичат, скачат и в други прояви на сила и пъргавост; на тези срещи награждават победителя или победителката с хвалебствена песен в негова или нейна чест. На това тържество слугите подкарват към полето стадо яхуси, натоварени със сено, овес и мляко за пиршеството на хоинъмите; след което веднага ги връщат обратно, за да не се погнуси от вида им събралото се множество.

Всяка четвърта година на пролетното равноденствие се свиква представителен съвет на цялата нация, който се събира в една равнина на около двадесет мили от нашата къща и трае пет-шест дена. Тук се разглежда състоянието на различните области; дали са богати на сено, овес, крави или яхуси, или има недостиг. И където липсва нещо (а това рядко се случва), веднага им се доставя необходимото по единодушно съгласие, като всеки дава своя дял. Тук също така се урежда въпросът за децата: например, ако един хоинъм има две мъжки, той прави размяна с друг, който има две женски; и когато някое дете умре при злополука, а майката е твърде стара да се жреби, определя се кое семейство в областта да роди друго, за да попълни загубата.