Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (22)

ГЛАВА IV

Авторът напуска Лапута, завеждат го в Балнибарби, пристига в столицата. Описание на столицата и околната природа. Един високопоставен сановник оказва гостоприемство на автора. Разговорът му с този сановник

Макар да не мога да кажа, че се отнасяха зле с мен на този остров, все пак трябва да призная, че по мое мнение твърде много ме пренебрегваха и в държанието им проличаваше презрение. Защото и владетелят, и народът сякаш не проявяваха любопитство към друг клон на науката освен математиката и музиката, области, в които те далеч ме превишаваха и поради това никак не бях на почит.

От друга страна, след като видях всички забележителности на острова, изпитвах голямо желание да го напусна, тъй като съвсем ми бяха дотегнали тези хора. Те действително отлично владееха две науки, които високо ценя и в които не съм несведущ; но същевременно бяха дотолкова погълнати в размишления и увлечени в теоретизиране, че по-неприятни събеседници не съм срещал. През време на двумесечното си пребиваване там разговарях само с жени, търговци, „плескачи“ и придворни пажове; и по такъв начин в края на краищата изпаднах в положение на човек, когото презират; а това бяха единствените хора, които изобщо разумно отговаряха на въпросите ми.

Вследствие на големите усилия, които положих, доста Добре бях усвоил езика им; дотегнало ми беше да бъда затворен на остров, където ми обръщаха малко внимание; и реших да го напусна при пръв удобен случай.

В кралския двор имаше един голям велможа, близък роднина на краля и на висока почит единствено по тази причина. Всички го считаха за най-големия невежа и глупак сред царедворците. Същият имаше много изключителни заслуги към короната, имаше големи способности, вродени и придобити, украсени с почтеност и благородство;

но имал толкова лош слух, щото одумниците му разправяли, че често се случвало да тактува погрешно; а частните му учители извънредно трудно успявали да го научат да доказва и най-лесната математическа теорема. Той благоволи многократно да прояви внимание към мен, оказваше ми честта да ме посещава и изразяваше желанието си да го осведомя за положението в Европа, за законите, обичаите, нравите и състоянието на науката в различните страни, където съм пътувал. Изслушваше ме с голямо внимание и правеше много мъдри забележки върху всичко, което казвах. Той имаше двама „плескачи“, които го придружаваха, както подобаваше на ранга му, но ги използуваше само в кралския двор и по време на официални посещения;

и винаги когато бивахме насаме с него, им заповядваше да се оттеглят.

Замолих тази знатна личност да се застъпи за мен пред негово величество и да ми разреши да напусна острова;

и той съответно изпълни молбата ми — както сам благоволи да ми каже — със съжаление: защото действително ми бе направил няколко много изгодни предложения, които обаче отказах, изразявайки му същевременно извънредно голямата си признателност;

На шестнадесети февруари се сбогувах с негово величество и царедворците му. Кралят ми направи подарък на стойност около двеста английски лири, а неговият роднина, моят покровител, ми даде двойно по-голяма сума, заедно с препоръчително писмо до един негов приятел в столицата Лагадо; и тъй като по това време островът се въртеше над една планина на около две мили от града, спуснаха ме от най-ниската галерия по същия начин, по който ме бяха вдигнали.

Континентът, доколкото е подвластен на монарха на летящия остров, е известен с общото име Балнибарби; а столицата, както вече споменах, се казва Лагадо. Не малко задоволство изпитах, като се намерих на твърда земя, Отидох пеша до града без всякакво безпокойство, тъй като бях облечен като местните жители и знаех добре езика, за да разговарям с тях. Скоро намерих дома на лицето, до което имах препоръка; предадох му писмото от неговия приятел, големец на острова, и ми бе оказан много любезен прием. Този високопоставен велможа, на име Муноди нареди да ми дадат стая в собствения му дом, където останах през целия си престой в Лагадо; той се прояви като много гостолюбив домакин.

На заранта след пристигането ми той ме разведе с каляската си, за да разгледам града, който по големина е колкото половината от Лондон; но къщите са построени по много особен начин и повечето са зле поддържани. Хората по улиците ходеха бързо, с налудничав вид и втренчен поглед, и в повечето случаи бяха дрипави. Минахме през една от портите на града и обикаляхме около три мили из полето, където видях много хора да обработват земята с няколко вида сечива, но не можах да отгатна какво точно правят; нямаше обаче никакви изгледи там да израсне жито или трева, макар почвата да изглеждаше отлична. Не можах да се въздържа и да не изразя учудването си от тези странни гледки както в града, така и в полето; и си позволих да помоля водача си да бъде така любезен да ми обясни какво означават толкова много заети глави и ръце и толкова съсредоточени лица както по улиците, така и на полето, когато не се виждаше някакъв полезен резултат;

напротив, никога не бях виждал толкова зле обработена земя, толкова лошо построени и толкова порутени къщи, нито пък хора, чиито лица и облекло да носят отпечатъка на толкова голяма мизерия и толкова лишения.

Този сановник, Муноди, беше човек с най-висок ранг и в продължение на няколко години бил губернатор на Лагадо; но вследствие интригите на някои министри бил уволнен „по некадърност“. Кралят обаче се отнасял ласкаво с него, понеже признавал добрите му намерения, макар и да намирал, че умствените му способности са много слаби и достойни за презрение.

Когато така откровено разкритикувах страната и обитателите й, той в отговор ми каза само, че не съм живял достатъчно дълго сред тях, за да мога да преценявам нещата; и че различните народи в света имали различни обичаи; каза и някои други общи неща в същия ред на мисли. Но когато се върнахме в двореца му, той ме попита-дали ми харесва сградата, дали съм забелязал някакви чудатости в дома му и какво бих възразил, що се отнася до облеклото и вида на прислугата му. Тези въпроси можеше спокойно да зададе, защото всичко у него беше великолепно, в пълна изправност и много изискано. Отвърнах, че благоразумието, рангът и богатството на негово превъзходителство са го освободили от недостатъците, които безразсъдството на беднотата са породили у другите. Той каза, че ако го придружа до вилата му — на около двадесетина мили извън града, където било имението му, — ще имаме повече свободно време за разговори от този род. Казах на негово превъзходителство, че съм изцяло на негово разположение; и така, тръгнахме на следващата сутрин.

Докато пътувахме, той ми обърна внимание на различните методи, използувани от фермерите при стопанисване на земите им; а тези методи ми бяха съвсем непонятни, защото из полето почти не можех да видя житен клас или стрък трева. Но след като пътувахме три часа, картината коренно се промени; стигнахме до извънредно красива местност — спретнати фермерски къщи на малки разстояния, оградени имоти, включващи лозя, ниви и ливади. Не мога да си спомня да съм виждал по-очарователна гледка. Негово превъзходителство забеляза, че лицето ми се проясни; той въздъхна и ми каза, че оттук започвало неговото имение и стигало чак до къщата му. Сънародниците му го подигравали и презирали, загдето не си гледал по-добре работата и давал такъв лош пример на земевладелците в кралството; неговият пример обаче бил последван от съвършено малък брой хора, стари, своенравни и слабохарактерни като него.

Накрая стигнахме до къщата, която действително беше внушителна сграда, построена по най-добрите правила на старата архитектура. Шадраваните, градините, пътеките, алеите и горичките бяха подредени от човек с ум и добър вкус. Надлежно похвалих всичко, което видях, но негово превъзходителство не обърна ни най-малко внимание на думите ми; едва след вечеря, тъй като не присъствуваше трето лице, ми каза с много скръбен вид, че навярно ще трябва да събори къщите си в града и в имението си, за да ги построи отново по новия начин; да изкорени всички насаждения и да насади други, съобразени със съвременната практика; и да даде същите нареждания на всичките си арендатори; иначе щял да бъде порицан за своята гордост, чудатост, превзетост, невежество и прищевки- а можело и да се засили недоволството на негово величество.

Той каза, че възхищението, което, изглежда, ме е обзело, ще изчезне или ще намалее, когато ми съобщи някои подробности, за които навярно никога не съм чувал да се говори в кралския двор, тъй като хората там били твърде много погълнати от собствените си умозрителни теории за да обръщат внимание на онова, което става тук долу.

Казано накратко, това, което ми разправи, се свеждаше до следното. Преди около четиридесет години известни личности отишли горе в Лапута по работа или за развлечение; и след петмесечен престой се завърнали със съвършено повърхностни познания по математика, но обзети от някаква вятърничавост, придобита във въздушните простори горе. Като се върнали, тези хора почнали да не харесват начина, по който се ръководи всичко тук долу; и се заловили с проекти за реорганизирането на нова основа на всички изкуства, науки, езици и технически средства. За тази цел се сдобили с царска грамота да основат Академия на проектанти в Лагадо; и тази прищявка така масово се наложила сред хората, че в кралството нямало град измежду по-важните без подобна академия. В тези колежи професорите измисляли нови правила и методи в земеделието и строителството и изобретявали нови инструменти и сечива за всички занаяти и производства, с помощта на които обещавали, че един човек ще върши работата на десет души; за една седмица можело да се построи дворец от толкова здрави материали, че да трае на вечни времена, без да се нуждае от поправки, Всички плодове, които ражда земята, щели да зреят в което годишно време пожелаем и земята щяла да дава стократно повече, отколкото сега; наред с всичко това направили безброй други сполучливи предложения. Единственото неудобство било, че никой от тези проекти още не бил доусъвършенствуван; и междувременно цялата земя стояла напълно неизползувана и необработена, къщите се рушали, а хората оставали без храна и облекло. Вследствие на всичко това, вместо да се обезсърчат, проектантите настоявали с петдесет пъти по-голяма ярост да изпълнят плановете си, подтиквани колкото от надежда, толкова и от отчаяние; що се отнася до самия него, тъй като не бил човек с предприемчив дух, той се задоволявал да си работи по старому; да живее в къщите, построени от прадедите му и да постъпва като тях във всяка област на живота, без да прибягва до нововъведения. Още неколцина благородници и някои дребни дворяни направили като него; но на тях гледали с лошо око и с презрение, като на врагове на приложните науки, на невежи и лоши граждани, които предпочитат собственото си спокойствие и бездействие пред общия възход на страната си.

Негово благородие добави, че не желаел с няколко допълнителни подробности да ми развали удоволствието, което непременно щяло да ми достави едно посещение на Голямата академия, където много държал да отида. Настоя само да разгледам една порутена сграда на планинския склон, на около три мили, за която ми разправи следното. Наблизо до къщата си той имал много удобна мелница, която се задвижвала от вода, отбита от една голяма река; тя задоволявала нуждите на собственото му семейство, както и на мнозина от неговите арендатори. Преди седем години при него дошла група от тези проектанти, които му предложили да разруши тази мелница и да построи друга на склона на тази планина, по чието дълго било трябвало да се изкопае дълъг канал, който да служи за водохранилище; машини щели да изкачват водата по тръби и да подхранват мелницата: защото вятърът и въздухът по високите места вълнували водата и по този начин я правели по-пригодна за движение; и защото, ако вадата се спускала по наклон, мелницата ще можела да върви с половината от водата на река, която тече на по-равно място- Тъй като по онова време не бил много добре гледан в кралския двор, а и по настояването на много от приятелите си, той се съгласил с предложението; след като сто души работници копали в продължение на две години и работата излязла несполучлива, проектантите си отишли, като стоварили вината изцяло на него; и оттогава все го ругаели и карали други да направят същия опит; и пак тъй дълбоко били убедени в успеха отначало и също така дълбоко разочаровани накрая.

Няколко дни по-късно се върнахме в града; и негово превъзходителство, пред вид на лошото име, с което се ползувал в Академията, не искаше лично да ме придружи, а ме препоръча на един свой приятел, с когото да отида там. Този господин бе така любезен да ме представи като много любознателен и лековерен човек и голям поклонник на проекти; а това действително не бе далеч от истината, защото аз самият на по-млади години бях нещо като проектант.