Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (21)

ГЛАВА III

Едно явление, обяснено от съвременната философия и астрономия. Големият напредък, направен от лапутците в астрономията. Начинът, по който кралят потушава въстания

Поисках разрешение от този владетел да видя интересните гледки на острова, което той бе така любезен да ми даде и заповяда на учителя ми да ме придружава. Преди всичко исках да узная на какви причини на природните сили или човешката изобретателност — островът дължи способността си да се движи в различни посоки; и сега ще дам на читателя едно смислено обяснение по този въпрос.

Хвърчащият или плаващият остров е пълен кръг с диаметър 7837 ярда, или около четири мили и половина, и следователно има площдесет хиляди акра. Дебелината му е триста ярда. Дъното или долната му повърхност, видима за онези, които го гледат отдолу, е една правилна равна плоча от диамант, дебела около двеста ярда. Над дъното са наслоени съответните минерали в нормалния им ред; и над всичко това има слой от богата почва, дълбок десет или дванадесет фута. Наклонът на горната повърхност, от обиколката на кръга към центъра, е естествената причина, поради която всичкият дъжд или росата, които падат върху острова, се оттичат в малки рекички към центъра, където се вливат в четири големи басейна, всеки с обиколка от около половин миля и на двеста ярда разстояние от центъра. Водата от тези басейни през деня постоянно се изпарява от слънцето, поради което те никога не преливат. Освен това, тъй като монархът има възможност да издига острова над зоната на облаците и изпаренията, той може по своя воля да предотвратява валежите и росата. Защото и най-високите облаци не могат да се издигнат над две мили — мнение, с което естествениците са съгласни; поне не е известно облаците в тази страна да са се издигали по-високо. :

В центъра на острова има пропаст около петдесет ярда, откъдето астрономите слизат в голям купол и която по тази причина се нарича „фландона ганьоле“, тоест пещерата на астрономите, разположена на сто ярда под горната повърхност на плочата. В тази пещера непрекъснато горят двадесет лампи, които, отразени в диаманта, силно осветяват всяка част. Тук има голям брой най-различни секстанти, квадранти, телескопи, астролабии и други астрономически уреди. Но най-любопитното нещо, от което зависи съдбата на острова, е един огромен магнит, по форма подобен на тъкачна совалка. Той е дълъг шест ярда, а в най-дебелата си част широк цели три ярда и повече. Този магнит се крепи на много здрава диамантена ос, която минава през средата му и около която той се движи; поставен е с такава точност, че и най-немощната ръка да може да го завърти. Обкръжен от кух диамантен цилиндър, дълбок четири фута, дебел също четири фута и с диаметър дванадесет фута, поставен хоризонтално и поддържан от осем диамантени стълба, всеки висок шест ярда. В средата на вдлъбнатата страна има жлебове, дълбоки дванадесет инча, в които са поставени краищата на оста, която се върти, когато това се налага.

Никаква сила не може да мръдне този магнит от мястото му, защото обръчът и краката съставляват едно цяло с диамантената плоча, която образува дъното на острова.

Посредством този магнит островът се издига или спуска или се движи от едно място на друго. Защото, що се отнася до онази част на света, над която монархът има власт, магнитът от едната си страна придобива притегателна сила, а от другата — отблъскваща. Когато магнитът бива изправен с притегателния си край към земята, островът слиза; а когато отблъскващият край сочи надолу, островът се издига право нагоре. Когато магнитът заема полегато положение, островът се движи наклонено. Защото силите в този магнит винаги действуват в линии, успоредни на посоката му.

Чрез това косо движение островът се мести до различни части на владенията на монарха. За да обясним как се движи, нека AB бъде черта, теглена през владенията на Балнибарби; нека линията CD бъде магнитът, като D бъде отблъскващият край, а C — притегателният, като островът се намира над C; нека магнитът бъде поставен в положение CD с отблъскващия край надолу; тогава островът ще бъде тласнат косо нагоре към D, Когато пристигне в D, нека се завърти около оста си, докато притегателният му край посочи към E; тогава островът ще се понесе към E; а там, ако магнитът отново се завърти около оста си, докато заеме положение EE, с отблъскващия край надолу, Островът ще се издигне косо към D, където, когато се насочи притегателният му край към D, островът може да се понесе към D, и от D до H, като се обърне магнитът така, че отблъскващият край да сочи право надолу. И така, като се променя положението на магнита колкото пъти стане нужда, островът бива ту вдиган, ту спускан полегато; и посредством тези последователни изкачвания и спускания (а наклонът не е голям) островът се мести от едно владение до друго.

Но трябва да отбележа, че този остров не може да се движи отвъд намиращите се под него владения; нито пък може да се издига по-високо от четири мили. Астрономите (които в книгите си излагат своите големи теории за магнита) отдават това на следната причина: а именно, че действието на магнита не се простира на повече от четири мили, и че минералът, който действува върху магнита от земните недра и по море на около шест левги разстояние от брега, не е разпространен по цялото земно кълбо, а свършва с границите на кралските владения — очевидно, че при голямото преимущество, което дава летящият остров, не е било трудно за един владетел да подчини всяка страна, която се намира в притегателното поле на този магнит.

Когато магнитът бъде поставен успоредно с линията на хоризонта, островът не се движи; в такъв случай, тъй като краищата му са на еднакво разстояние от земята, те действуват с еднаква сила — едната теглеща надолу, а другата тласкаща нагоре — и следователно не може да се получи никакво движение.

За този магнит се грижат астрономи, които от време на време го насочват в указани от краля посоки. Те прекарват по-голямата част от живота си в наблюдаване на небесните тела, което правят с помощта на телескопи, далеч превишаващи нашите по качество. Защото, макар най-големите им телескопи да не са повече от три фута дълги, те увеличават образа много повече, отколкото нашите, дълги сто фута, и много по-ясно показват звездите. Това предимство им е дало възможност да отидат много по-далече в откритията си, отколкото астрономите в Европа. Направили са списък от десет хиляди неподвижни звезди, докато най-подробните наши списъци не съдържат повече от една трета от това число. Те също така са открили две по-малки звезди или спътници, които се въртят около Марс; по-близкият до планетата е на разстояние от центъра й, равно на три пъти нейния диаметър, а външният — пет пъти; първият се върти около оста си за десет часа, а вторият — за двадесет и един и половина часа;

така че квадратите на периодичните им времена са почти пропорционални с кубовете на разстоянията им от центъра на Марс; от което е очевидно, че те се подчиняват на същия закон за притеглянето, на който се подчиняват и другите небесни тела.

Наблюдавали са деветдесет и три различни комети и са установили периодите им с голяма точност. Ако това е вярно (а те го твърдят с голяма увереност), много желателно е наблюденията им да станат известни; така теорията за кометите, която понастоящем е много незадоволителна и погрешна, би могла да се усъвършенствува и приравни с другите отдели на астрономията.

Кралят би бил най-пълновластният владетел във вселената, стига да можеше да убеди министрите си да отидат да живеят при него; но тъй като тези господа притежавали имения долу на континента и освен това считали, че положението на дворцов любимец е много несигурно, те се противопоставяли.

Ако някой град въстане или се разбунтува, ако се раздели на силно враждуващи партии или откаже да плаща обичайния данък, кралят има два начина да го накара да му се подчини. Първият и по-мекият начин е да държи острова надвиснал над града и околните земи; така може да лиши хората от благодатта на слънцето и дъжда и следователно да причини на жителите лишения и болести. И ако деянието го заслужава, същевременно им хвърлят от острова огромни камъни, срещу които те не могат да се защищават, освен като се крият по мазета и пещери, докато камъните разбиват покривите на къщите им. Но ако все още упорствуват или заплашват да вдигнат бунт, той прибягва до крайната мярка, като спуска острова направо над главите им, което причинява всеобщо разрушение на къщите и гибел на хората. Това обаче е крайна мярка, към която владетелят рядко прибягва, нито пък иска да я прилага; а и министрите му не смеят да го посъветват да пристъпи към подобно действие, което би накарало хората да го намразят, а също би причинило големи щети на собствените им имения, които са долу; защото единствено островът е кралско имение.

Но всъщност има още една по-важна причина, поради която кралете на тази страна винаги са били против действия с подобни страшни последици освен при крайна необходимост. Защото, ако в града, който се предвижда да бъде разрушен, има високи скали, какъвто обикновено е случаят в по-големите градове — навярно местоположението им е било избрано първоначално с цел да предотврати подобна катастрофа, — или ако има много високи островърхи кули или каменни колони, едно внезапно падане би могло да представлява опасност за дъното, тоест за долната повърхност на острова; и макар да се състои, както вече казах, от монолитна диамантена плоча, дебела двеста ярда, тя би могла да се разцепи от прекалено силен удар или да се спука, като се приближи повече, отколкото трябва, до огньовете в намиращите се долу къщи; нещо, което често се случва с облицованите с желязо или камък гърбове на огнищата ни. Всичко това е много добре известно на хората и те знаят докога могат да упорствуват, що се отнася до свободата или имотите им. А кралят, когато е предизвикан до крайност и най-твърдо решен да срине един град, заповядва островът да се спуска много внимателно — от престорена обич към народа, а всъщност от страх да не повреди диамантеното дъно; в който случай, по мнението на всичките им философи, магнитът вече не би могъл да го държи във въздуха и цялата тая маса би паднала на земята.

По силата на един основен закон на кралството нито на краля, нито на двамата му най-големи сина се разрешава да напускат острова; нито пък на кралицата докато може още да ражда деца.