Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gulliver’s Travels, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 31гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor
Източник
bezmonitor.com

Със съществената помощ на Мирела.

 

 

Английска Второ издание

Редактор Жени Божилова

Технически редактор Радка Пеловска

Коректорки Людмила Стефанова, Петя Калевска

Излязла от печат март 1979

Цена 1.02 лв.

ДИ „Народна култура“ — София ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София ул. „Ракитин“ 2

ПЪТУВАНЕ ДО ЛИЛИПУТИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ПЪТУВАНЕ ДО ЛАПУТА, БАЛНИБАРБИ, ЛЪГНАГ, ГЛЪБДЪБДРИБ И ДО ЯПОНИЯ

ПЪТУВАНЕ ДО СТРАНАТА НА ХОИНЪМИТЕ

Jonathan Swift GULLIVER’S TRAVELS Dent, 1944, London

Translated by Theodora and Bojan Athanasvl Edited bu Jenny Bozhilova Publishing House NARODNA KULTURA Sofia, 1979

История

  1. —Корекция
  2. —Отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. —Добавяне

ГЛАВА VI

Авторът измисля различни начини да забавлява краля и кралицата. Той проявява музикалните си способности. Кралят го разпитва за положението в Европа, което авторът му обяснява. Забележките на краля по този повод

Един-два пъти седмично присъствувах на кралския тоалет и често съм виждал как го бръснат; отначало това беше за мен страшна гледка. Защото бръсначът беше почти два пъти по-дълъг от обикновена коса. Според тамошния обичай бръснеха негово величество само два пъти седмично. Веднъж успях да накарам бръснаря да ми даде малко от сапунената вода или пяната, откъдето извадих петдесетина дебели косъма, после взех тънко парче дърво, издялках го като гърба на гребен и му пробих няколко дупки на равни разстояния с най-малката игла, която успях да получа от Глъмдалклич. Изкусно втъкнах в дупките космите, като ги изстъргах и изострих с ножа си към единия им край и така стана много приличен гребен, който се оказа навременна придобивка, защото моят имаше толкова счупени зъби, че беше почти безполезен, а и не познавах тамошен майстор, достатъчно сръчен и изкусен, който би се наел да ми направи друг.

Това ми напомня едно забавление, с което изпълвах много от свободните си часове. Помолих личната прислужница на кралицата да ми запазва косите на нейно величество, които оставаха по гребена, когато се сресваше, и с време събрах доста голямо количество; и след като се посъветвах с моя приятел мебелиста, който бе получил нареждане да изпълнява всички мои дребни поръчки, натоварих го със задачата да направи две рамки за столове, не по-големи от онези, които имах в кутията си, и после с тънко шило да пробие дупчици при местата, определени за гръб и седалка; през дупките прекарах най-здравите косми, които можах да избера, и изплетох два стола, също като плетените столове, каквито имаме в Англия. Когато бяха готови, подарих ги на нейно величество, която ги държеше в нейната витринка и ги показваше като красиви украшения; и действително всички, които ги виждаха, им се чудеха. Кралицата държеше аз да седна на един от тези столове, но аз твърдо отказах да изпълня желанието й, заявявайки, че бих предпочел хиляди пъти да умра, отколкото да поставя срамна част от тялото си върху тези безценни косми, които някога са красели главата на нейно величество. От тези коси (тъй като винаги съм имал сръчни ръце) направих и хубавичка кесия за пари, дълга около пет фута, с името на нейно величество, изписано със златни букви; кесийката дадох на Глъмдалклич със съгласието на кралицата. Право да си кажа, тя беше по-скоро за показ, отколкото за употреба, тъй като не беше достатъчно здрава да издържи тежестта на големите монети; затова тя не държеше нищо в нея освен някакви дребни залъгалки, каквито момичетата много обичат.

За краля, голям любител на музиката, често се даваха концерти в двореца, на които понякога ме носеха и ме поставяха в кутията ми на една маса, за да ги чуя; но звуците бяха толкова силни, че едва различавах мелодиите. Убеден съм, че ако забият всички барабани на кралската армия и всички тръби засвирят едновременно до самите ви уши, шумът едва ли би бил по-страхотен. Обикновено исках да преместват кутията ми колкото се може по-далеч от местата, където седяха изпълнителите, сетне затварях вратите и прозорците и дръпвах завесите; тогава намирах, че музиката им не е неприятна.

На млади години се бях научил да свиря малко на клавесин. Глъмдалклич имаше такъв инструмент в стаята си и два пъти седмично идваше учител да я учи; наричам го клавесин, защото донякъде прилича на този инструмент, а и те свиреха на него по същия начин. Хрумна ми да забавлявам краля и кралицата, като изпълня на него английска мелодия. Но това се оказа извънредно трудно, защото инструментът беше почти 60 фута дълъг, а всеки клавиш беше широк цял фут, така че с протегнати ръце не можех да обхвана повече от пет клавиша, а за да ги натисна, трябваше да ги удрям с юмрук, което щеше да изисква твърде голямо усилие, без да даде особен резултат. Измислих следния начин. Приготвих две кръгли пръчки колкото обикновени тояги; на единия си край бяха по-дебели и аз покрих този край с парче миша кожа, така че като удрям по клавишите, нито да повреждам повърхността им, нито да прекъсвам звука. Пред клавесина на около четири фута под клавишите туриха пейка, на която ме поставиха. Тичах по нея колкото се може по-бързо ту на една, ту на друга страна, като блъсках съответните клавиши с двете пръчки, и успях някак си да изсвиря една джига[1] за голямо задоволство на техни величества. Но в живота си не съм правил по-уморителни упражнения и въпреки това не можах да използувам повече от шестнадесет клавиша, нито пък следователно да свиря с две ръце на долния и горния регистър едновременно, както правят всички музиканти; от което изпълнението ми не излезе както трябва.

Кралят, който, както вече отбелязах, беше извънредно умен владетел, често нареждаше да ме занесат при него в кутията ми и да ме поставят на масата в кабинета му. Тогава ми заповядваше да изнеса от кутията един от столовете и да седна на около три ярда, върху шкафа — по този начин бях почти на равнището на лицето му. Така на няколко пъти водихме разговор. Един ден си позволих да кажа на негово величество, че презрението, което пораждаше у него Европа и целият останал свят, не отговаря някак си на отличните умствени способности, които притежава. Казах му, че умствените способности не се увеличават съответно с едрината на тялото; напротив, у нас сме забелязали, че най-високите хора обикновено са най-малко надарени с ум и разум; че сред животните пчелите и мравките се славят с по-голяма работливост, умение и мъдрост от много по-едри животни; и че колкото и да ме считаше за незначителен, надявах се да доживея деня, когато ще направя някоя изключително голяма услуга на негово величество. Кралят ме изслуша с внимание; и оттогава си състави много по-добро мнение за мен. Поиска да му разкажа колкото се може по-точно за управлението на Англия; защото, каза той, макар владетелите обикновено да държат на обичаите в собствената си страна (а предположения за другите владетели той правеше, съдейки по по-различни мои изказвания), с удоволствие би чул всяко нещо, което е достойно за подражание.

Представи си, любезни читателю, колко силно желаех в този момент да притежавам езика на Демостен или Цицерон, който би ми дал възможност да възхваля собствената си скъпа родина в стил, съответствуващ на достойнствата и благосъстоянието й.

В началото на словото си съобщих на негово величество, че нашите владения се състоят от два острова, които образуват три могъщи царства под властта на един монарх, без да се броят колониите ни в Америка. Дълго се спрях върху плодородието на земята ни и мекия ни климат. След това говорих подробно за устройството на английския парламент, съставен отчасти от едно знатно тяло, наречено Камара на лордовете, хора от най-благороден произход, собственици на най-стари и обширни наследствени имения. Описах му какви извънредни грижи се полагат, за да се образоват те в хуманитарните науки и военното изкуство, та да бъдат достойни съветници на краля и кралството; да участвуват в законодателството, да бъдат членове на най-висшия съд, чиито решения не подлежат на обжалване; и-с храбростта, поведението и верността си винаги да бъдат готови да защищават владетеля и страната си. Казах му, че тези хора красят кралството и са негова опора; достойни последователи на най-прославените си прадеди, чието добро име е наградата за техните добродетели, на които те докрай остават верни и достойни наследници. Към това събрание се числят и няколко божи служители, наречени владици, чиято задача е да се грижат за религията и за онези, които напътствуват народа духовно. Кралят и най-мъдрите му съветници ги избират измежду духовниците от цялата страна и те са хора, изтъкнати заради светия им живот и голямата им ученост; хора, които действително са духовни отци и на свещениците, и на народа.

Обясних му, че другата част на парламента представлява едно тяло, наречено Камара на общините, всички членове на която са истински джентълмени, свободно подбрани и избрани от самия народ заради големите им способности и любовта им към отечеството, за да представляват мъдростта на цялата нация. И тези две тела съставляват най-внушителното народно събрание в Европа; на него, съвместно с краля, е поверена цялата законодателна власт.

След това преминах към съдилищата начело със съдиите, тези достопочтени мъдреци и тълкуватели на законите, които разрешават спорове за правата и имуществата на хората, наказват порока и защищават невинността. Споменах благоразумното управление на държавната хазна, храбростта и постиженията на нашите морски и сухопътни военни сили. Изчислих броя на населението у нас, като пресметнах приблизително по колко милиона души наброява всяка наша религиозна секта или политическа партия. Не пропуснах да спомена дори нашите игри и развлечения, нито други подробности, които по мое мнение биха се отразили благоприятно на доброто име на страната ми. И завърших с кратък исторически преглед на събитията и държавните работи в Англия през последните сто години.

Този разговор продължи в не по-малко от пет аудиенции, всяка от по три часа, и кралят ме изслушваше с голямо внимание, като често си отбелязваше това, което казвах, и си записваше въпроси, които възнамерява да ми зададе.

Когато стигнах до края на тези дълги беседи, при третата аудиенция негово величество, справяйки се с бележките си, изказа много съмнения и направи много възражения по всяка точка. Попита какви методи се използуват за умственото и телесно развитие на младите ни благородници; и с какви занимания те обикновено прекарват първата и най-податливата на обучение част от живота си. Как се постъпва, за да се попълни бройката в Камарата на лордовете, когато някое благородно семейство остане без потомък. Какви достойнства трябва да притежават онези, които тепърва се удостояват с лордска титла; дали понякога не се случва основанията за това удостояване да са прищявка на владетеля; подкуп, даден на някоя придворна дама или на пръв министър; или пък са продиктувани от намерението да се подсили някоя политическа партия в ущърб на обществените интереси. Доколко тези лордове познават законите на страната си и как са получили тези познания, така че да са в състояние да решават като последна инстанция имуществените спорове на останалите поданици. Дали винаги са дотолкова лишени от алчност и пристрастие или парични затруднения че да не са подвластни на подкупи или някои други човешки слабости. Дали светите лордове, за които говорих, винаги са издигани в този сан заради познанията им по религиозни въпроси и заради техния свят живот; дали още като обикновени свещеници никога не са се нагаждали към изискванията на момента и никога не са били раболепни, продажни свещеници, на служба у някой благородник, чиито интереси те угоднически продължават да защищават след приемането им в тази камара.

След това поиска да узнае по какъв начин се избират онези, които нарекох членове на Камарата на общините. Дали някой пришълец с пълна кесия не би могъл да повлияе на простите избиратели да изберат него, а не собствените си земевладелци или най-изтъкнатия местен благородник. И как е станало така, че хората да са готови на всичко, само и само да влязат в тази камара, където по собственото ми признание не им се плащала нито заплата, нито някакво възнаграждение, а при това имали големи затруднения и големи разноски — дотам, че често се разорявали; това му приличало на толкова възвишена и пресилена проява на добродетел и обществено чувство, щото негово величество се съмняваше, че е възможно тази проява винаги да е искрена. Също така искаше да узнае дали не е възможно подобни ревностни благородници да си възвърнат изразходваните средства и да получат награда за усилията си, като пожертвуват общественото благо пред кроежите на някой безволев и порочен владетел и на едно покварено правителство. Той ми задаваше все повече въпроси и ме разпитваше най-подробно и основно по всеки един, като правеше безброй запитвания и възражения, които считам за по-благоразумно и удобно да не повтарям тук.

Относно онова, което казах във връзка със съдилищата, негово величество пожела да получи пълни сведения по няколко точки. Можах по-добре да задоволя това негово желание, понеже преди време едва не бях разорен от едно дълго гражданско дело, което в края на краищата спечелих, като при това ми присъдиха съдебните разноски. Той попита за колко време обикновено се решава кое е право и кое не, и колко големи са разноските. Дали на адвокатите се позволявало да пледират по дела, за които явно се знае, че са несправедливи, неоснователни и се завеждат само за тормоз. Дали се забелязвало религиозни и политически връзки да накланят с тежестта си везните на правосъдието. Дали адвокатите, които пледират, са обучени в общите принципи на справедливостта, или знаят само провинциални, национални или други местни правни обичаи и прецеденти. Дали те или съдиите участвуват при съставянето на законите, които те си присвояват правото свободно да тълкуват или да коментират. Дали е имало случаи, когато са пледирали веднъж за и веднъж против същата кауза и са цитирали прецеденти, за да докажат своите противоположни становища. Дали са богата или бедна корпорация. Дали получават някакво парично възнаграждение за всяка пледоария и консултация. И по-специално дали имат право да стават членове на Долната камара.

След това той нападна управлението на държавната ни хазна, и каза, че според него паметта ми е изневерила, защото аз пресметнах общата сума от данъците на около пет-шест милиона годишно; а когато съм споменал разходите, той открил, че те понякога са двойно по-големи;

бележките му по тази точка бяха особено подробни, тъй като се надявал — така ми каза — да понаучи нещичко от нас, а било изключено да е сгрешил в изчисленията си. Но ако това, което съм му казал, било вярно, той все още недоумявал как е възможно едно цяло кралство да изпадне в несъстоятелност като частно лице. Той ме попита кои ни са кредитори и откъде намираме пари да им плащаме. Чудеше се, като ме чу да говоря за такива обременителни и продължителни войни; предполагаше, че трябва наистина да сме много свадлив народ или да сме заобиколени с много лоши съседи; смяташе, че генералите ни положително са по-богати от кралете. Запита ме каква работа имаме извън нашите собствени острови, освен да търгуваме, да сключваме договори или да защищаваме бреговете с флотата си. Най-много се смая, като ме чу да говоря за постоянна наемна войска в мирно време и в една свободна страна. Каза, че щом с наше съгласие ни управлявали наши представители, тогава не можел да си обясни от кого се боим или срещу кого ще се бием; и искаше да знае дали един баща, децата му и семейството му не биха защитили дома си по-добре сами, отколкото ако разчитат на шепа негодници, случайно събрани от улицата и зле платени, които биха могли да изкарат стократно повече, като ги заколят и ограбят.

Подигра се на странната ми аритметика (както благоволи да я нарече), когато пресмятах броя на населението на Англия по броя на членовете на различните религиозни и политически секти. Каза, че не виждал защо хората с възгледи, вредни за обществото, да бъдат принуждавани да ги променят, а да не бъдат задължени да ги прикриват. И че тирания е от страна на всяко правителство да изисква първото, така както е слабост да не налага второто:

защото на един човек може да бъде позволено да държи в долапа си отрови, но не и да ги продава като еликсир.

Той забеляза, че между развлеченията на нашите благородници и дребното дворянство бях споменал хазартните игри. И поиска да узнае от каква възраст обикновено се отдават на това забавление и кога го изоставят. Колко време им поглъща и дали някога залагат толкова големи суми, че това да се отрази на богатството им. Дали долни, порочни хора със сръчността си в това изкуство не могат да натрупат големи богатства и понякога да поставят самите благородници в зависимо положение, дали не ги привикват да общуват с безчестни хора, дали това не пречи на умственото им развитие и не ги принуждава, за да си възвърнат загубеното, и те да се изучат и да практикуват това позорно майсторство за сметка на други.

Той бе крайно учуден от описанието ми на историческите събития, станали у нас през миналия век; и заяви, че те не били друго освен редица от заговори, бунтове, убийства, кланета, революции и изгнания — най-лошите последици на алчността, раздорите, лицемерието, лукавостта, жестокостта, яростта, лудостта, омразата, завистта, похотливостта, злобата и амбицията.

При друга една аудиенция негово величество се постара да обобщи всичко, което му бях казал; да сравни зададените от него въпроси с моите отговори; а после, като ме взе в ръце и леко ме погали, изказа се със следните думи, които никога не ще забравя, нито начина, по който ги изрече. „Мое приятелче Грилдриг, ти наистина отлично възхвали страната си. Ясно доказа, че именно невежеството, безделието и порокът са най-важните черти на вашия законодател. Че най-добре обясняват, тълкуват и прилагат законите онези, в чийто интерес е да ги извращават, объркват и заобикалят. Виждам у вас някои начала за едно държавно ръководство, които в първоначалния си замисъл не са били лоши, но те сега са почти изчезнали, а останалото е опорочено и опетнено от корупция. От всичко, което каза, личи, че не е необходимо да притежаваш кой знае какви ценни качества, за да получиш дадена висока длъжност; още по-ясно е, че хората не получават благородническата титла заради добродетелите си; свещениците биват повишавани не заради своето благочестие или ученост; военните — заради доброто поведение и храбростта си, съдиите — заради своята неподкупност; сенаторите — заради любовта си към родината; или съветниците — заради мъдростта си. Що се отнася до тебе — продължи кралят, — който си прекарал по-голямата част от живота си в пътешествия, много съм склонен да се наДявам, че досега си избягнал много от пороците на страната си. Но от това, което схванах от разказа ти и от отговорите, които с голямо усилие изтръгнах от теб, не мога да не заключа, че мнозинството твои съотечественици са най-зловредната раса от омразни гадини, които природата е оставила да пълзят по лицето на земята.“

Бележки

[1] Английски народен танц. — Б. пр.