Добри Жотев
Балада за надеждата

Всемирната лудост обрича на смърт

света — вековечния Йов.

 

Любов, протегни ни ръка! —

Незрими коне под небесните бездни

неистово цвилят…

Ти знаеш ли как

нескончаемо цвилят коне,

преди да се срине лавина,

преди земетръс да подпъне земята

и с бяс да я мята и гъне?

 

Незрими коне под небесните бездни

неистово цвилят…

и взират се те в тъмнините и викат

светлика на разума.

И мислят си те

дали е готов за сегашно и бъдно

с лудостта на света да се бие.

Най-сетне дали е готов!

 

Любов, протегни ни ръка!