Иван Вазов
Върхът

Величье, шир и върхове зелени!

Стоя в захлас пред радостни картини,

с окото — и душатаааа фърка в поенье

по чуките и в райските долини.

 

Къде погледнеш — вид красив, чудесен,

простори светли, хубости чаровни —

в друг свят по чудо гаче съм донесен!

Под мен зей пропаст — скок шуми гръмовен.

 

И спомен стар ума ми озарява:

бях млад, и тя тъй, и балкан друг беше.

Седяхме пак на висота такава

и нейний смях над бездната звънеше.

 

… … … … … … … … … …

… … … … … … … … … …

 

И спомените сладостни не рачат

да бягат… А пък слънцето ще зайде

зад чуката и трети път водачът

ми кротко дума: „Господине, хайде!“