Добри Жотев
Корида

Очите му удари светлина.

Невероятна светлина.

А в светлината лудото червено

подразни го и той се втурна.

Но минаха рогата му през празно.

И пак! И пак! И пак!

 

Владетелят на силата

не знаеше, че съществува Подлост,

че множественият човек жадува

от бавната му смърт да се опие.

Обречена Невинност!

Столетия си бил почитан бог,

наричан Апис.

Обичан бог на щедростта си бил,

на праведната сила.

 

Но силата не ти помага днес.

Като змийчета стрелкат се стрели.

Забиват се в горещите ти плешки.

И силата ти на червени струйки

изтича безвъзвратно.

И твоя врат се свежда към земята.

И колената се превиват.

Пред погледа гъстее черна мрежа.

И в миг между рогата ти могъщи

се вбива тъничката шпага.

До дръжката.

 

Ти грохваш като планина магьосана.

Обръщат те по гръб и те отнасят.

С електрокар.

Нозете ти стърчат вдървено сгънати.

И ти приличаш на везна, която

измерва нищетата.

А множественият човек

надава своя рев праисторически.

А Подлостта се кланя,

нахранила жестокостта му сляпа.

 

О, Апис!