Иван Вазов
Изгнаници

Във пустинята безгласна

кат се скитах аз веднъжка,

в пещера една ужасна

чух, че нещо стене, пъшка.

 

Правда, Истина и Честност

там, видях, запрени бяха,

в мрак дълбок, във неизвестност

кротките сестри скърбяха!

 

Някой мрачен Дух в скалите

оковал ги бе отколя…

Аз разбих им букаите,

пуснах бедните на воля.

 

И подзех си пътя трудни.

След три дена в пущинакът,

в тия планини безлюдни,

аз видях ги — още чакат!

 

„Що се в град не приберете,

да живейте в мир и в почит?“

А те казаха ми, клети:

„Втори път ще ни заточат!“