Иван Вазов
От дол в дол…

От дол във дол, от връх на връх

вървим цял ден — и те край немат.

В дълбок покой, в вековен глъх

безлюдните пустини дремат.

 

И се назад, и се далек

остая живий свят зад нази

и отчужден от моя век,

усещам се във друг мир ази.

 

Мир първобитен, неначет

от злото — гений на страданье,

кога бог викнал на тоз свет:

„Живей в блаженство… и в незнанье!“