Семьон Каратов
Бързоногият Джар (61) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 61
Две срещи

Ранно утро. Капките роса по венчелистчетата трептят, птиците се събуждат. Огнената костенурка изпраща щедро топли лъчи върху земята. Всичко е залято от тяхната ярка, зовяща към живот светлина.

Младият андор беше през това утро като никога досега бодър и радостен. Той непременно ще срещне Булу, непременно ще заведе в родния стан чернооката девойка.

Ето вече трети път се промъкваше Джар към края на гората, за да види лагера на неизвестното племе. Още отдалеч забеляза пламъка на огъня, разпален до самата гора. Като пъргав гущер се провря андорът през гъстите храсти.

Пред огъня се бяха разположили група ловци; погледите им бяха насочени към колибата, над входа на която висяха еленови рога.

Джар неволно трепна: пред жилището на Старейшината бе изправена исполинската фигура на убитата вчера мечка. В очните кухини майсторски бяха пъхнати парченца боядисана глина. Плашилото, подкрепяно от дръвце, вкопано в земята, бе изправено на задните лапи и преграждаше входа на колибата.

От колибата излязоха Старейшината и момчето. Джар остана изумен от необичайния вид на стареца: на главата му беше метната кожа от едър глиган. Гърдите, страните и ръцете на Старейшината бяха боядисани с червена охра. На шията му се белееше огърлица от глигански зъби.

Будното хлапе, което следваше стареца, носеше грижливо една еленова кожа, в която имаше нещо. Подскачайки игриво, старецът вървеше към пламтящия огън. Като се спря срещу ловците, той повика при себе си момчето, завря ръка в еленовата кожа и измъкна оттам една глинена фигурка на животно.

Джар чу глъчка от учудени гласове. Ловците, насядали около огъня, следяха внимателно всяко движение на стареца. Подскачайки, той се въртеше около огъня и държеше на длан боядисаната в червен цвят фигурка от глина — изображение на бизон. Старейшината отчупи краката на глинения звяр и с дрезгав глас извика:

— Нека, като видят ловците, бизоните да си счупят краката и да падат под точните удари на копията! Нека тлъстото месо на бизоните да засити всички!

И старецът хвърли фигурката в огъня.

След бизона от еленова кожа се показаха глинени коне, носорози, мамути. Всички бяха постигнати от същата участ като фигурката на бизона. Когато запасът от фигурки се изчерпа, Старейшината извика, като продължаваше танца:

— Нека ловците отидат смело в степта, там ги чака богат лов!

Ловците скочиха и с радостни викове се присъединиха към танца на стареца.

Джар с интерес наблюдаваше чудноватия обред. По лицата на ловците виждаше, че са въодушевени от заклинанията на стареца в глиганска кожа.

Изведнъж танцът около огъня прекъсна и всички погледи се устремиха към зеленеещата савана. Към лагера приближаваше нов отряд ловци. Хората носеха на раменете си парчета месо от някакво едро животно. Напред крачеше човек с необикновено висок ръст. Джар не можеше да се лъже: това беше бащата на Лан — Голямата пета, водачът на племето лархи! Ловците, старецът, момчето — всички се спуснаха да посрещнат съплеменниците с радостни викове.

Джар наблюдаваше с вълнение приближаването на отряда. Значи, пред него се е разположил лагерът на лархите, заклетите врагове на андорите! Сред ловците трябва да е и кръглоликият Лан, по вина на когото изгониха Джар от родния стан.

Джар изпитателно се вглеждаше в пристигналите ловци. Ето го — ненавистния, коварния ларх! Смее се безгрижно и разговаря с Голямата пета.

— Няма да те спаси силният ти баща! — тихо каза Джар и напусна гъстите храсти.

Засега нямаше какво да прави тук. Знаеше, че днес лархите ще имат шумна трапеза и танци по повод благополучното завръщане на съплеменниците. Хората в лагера станаха повече — значи, опасно е да остава тук; враговете могат да се натъкнат на него. Пък и не е зле да си почине както трябва — предстоеше му сериозна схватка, и то може би не само с Лан! Джар не се съмняваше, че схватката ще се състои. Той няма да напусне тези места, докато не отмъсти на врага. Сега враговете са много, но при самотните си скитания Джар се научи да бъде търпелив. Той ще чака, ще отмъсти за всичките си страдания.

… Ето вече два дни, откак Джар кръжи като ястреб около лагера на лархите с надежда да се срещне с омразния син на Голямата пета. И сякаш напук кръглоликият Лан нито веднъж не напусна селището!

Едва на третия ден сутринта Джар видя, че Лан, съпроводен от десетина млади ловци с копия и дротици, излезе най-сетне от лагера. Лархите се позабавиха край растящите наблизо храсти и всеки от тях украси главата си с клони.

В саваната пасеше стадо елени. Лархите се посъветваха и се прехвърлиха на другия бряг на потока. Покрай коритото му имаше дълъг естествен коридор, образуван от стръмните брегове на потока и гъстия храсталак. Тук се бяха спотаили няколко ловци на известно разстояние един от друг. Другите се насочиха към степта да заобиколят стадото.

Джар не откъсваше очи от кръглоликия Лан, който се бе скрил заедно с още един ловец на самия край на своеобразния коридор. От своето прикритие на края на гората Джар виждаше добре как се промъкваха лархите към пасящите животни. Замаскирани с клоните, прикрепени на главите с тънки ремъчета, те незабелязано стигнаха, съвсем близо до нищо неподозиращите елени.

Очите на младия андор заблестяха, когато видя как точно хвърлените дротици умъртвиха две животни. Останалите елени, ловко насочени от лархите, ужасени хукнаха към прохода, където ги причакваха в засада другите ловци. Още два елена станаха жертва на удари на копия. Обезумелите животни летяха напред и се приближаваха до мястото, където се бе спотаила последната двойка ловци. От храстите изскочиха Лан и другарят му, за да преградят пътя на елените. Бягащият отпред елен сви към стръмния бряг и скочи в кипящия поток. Подир него се спусна цялото стадо и дигна облаци пръски. Щом излязоха благополучно на другия бряг, животните отметнаха глави и с все сила се понесоха по края на гората.

Озлобени от несполуката, Лан и другият ловец с войнствени викове преминаха бързо през потока. Най-сетне настъпи дългоочакваният миг! Джар изскочи от храстите. Двамата лархи тичаха след избягалото стадо, той пък не изоставаше от тях. Лан и другарят му не чуваха, че ги гонят. Джар се радваше на слуката — предстоеше му да се счепка само с двама врагове и това не го плашеше.

В това време за учудване на Джар другият ловец изпревари доста Лан.

„По-бързо при него, докато е сам!“ — мина през ума на Джар.

Лан дочу стъпките на бягащ зад него човек. Като видя Джар, кръглото му лице не изрази страх, той само се спря и дигна копието. Спря се и Джар. От дългото бягане и от гняв гърдите му бурно се надигаха.

— Син на хиена и на змия! — задъхан промълви Джар.

Той вдигна боздугана и се прицели с него в главата на врага. Острото копие ще довърши отмъщението!

— Свали боздугана! — чу той зад гърба си и стремително се обърна. Боздуганът едва не падна от ръцете му. Пред него стоеше Лоан. „Кръглоликият ларх сега може спокойно да прониже андора с копие като заплеснала се яребица“ — помисли си Джар, когато редом с чернооката ловджийка се появи усмихващият се Лан.

„Те си приличат!“ — изуми се Джар.

— Не се учудвай, Бързоноги елене! — сякаш в отговор на мислите му каза Лан. — Ние сме брат и сестра, деца на могъщия Лар.

— Бързоноги елене — прекъсна Лоан брат си, — от твоята съплеменница Кри, жената на Лан, ние знаем много неща за тебе. Когато видях как ловуваш заедно с пещерния лъв, разбрах, че пред мен е смелият син на племето андори. Бързоноги елене, не враждувай с нас — племето лархи ще те приеме! Ти спаси моя живот, живота на Юргун — Старейшината на племето лархи, на неговия внук Иргок, запази живота на Лан! — изброяваше чернооката ловджийка заслугите на Джар.

Смръщил вежди, Джар слушаше мълчаливо девойката. В него се бореха противоречиви чувства. Твърде много бе изстрадал, за да се откаже веднага от желаното отмъщение. При спомена за коварството на ларха в гърдите му пак се надигаше гняв. Лан сякаш се досети за това и извика:

— Бързоноги елене, нали и ти си ранен от любов като от острие на копие! Можех ли да постъпя иначе?

Джар погледна девойката. Тя се усмихваше едва доловимо. Тогава той извика разпалено:

— Андорът е по-силен от ларха! Той ще отведе чернооката ловджийка, както Лан отведе Кри.

Лоан се намръщи и погледна Джар в очите.

— Утре, когато росата по тревата изсъхне, андорът ще дойде на полянката срещу лагера. Той ще се бие с един ларх с боздугани. Който пръв избие оръжието от ръцете на противника, той ще победи!

— Победи ли андорът — Лоан ще бъде негова жена! Победи ли лархът — Бързоногия елен ще остане пленник! — разсмя се кръглоликият Лан.

Джар разбра кое развесели ларха. В гнева си младият андор бе забравил за Голямата пета! Изглежда, предстоеше му да се бие с този мощен човек. Но Джар не се изплаши. Той отвърна спокойно:

— Андорът не се бои от ларха! Андорът ще победи ларха! — Обърна се и тръгна към гората. Черните очи на ловджийката гледаха внимателно след него.