Семьон Каратов
Бързоногият Джар (40) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 40
Пролетта дойде

По всичко се усещаше, че пролетта наближава. Снегът се стопи; саваната се покри със светлозелен килим от млада трева; пъпките на дърветата и храстите се разпукаха.

Мина една година от времето, когато андорите за пръв път чуха воя на страшния тигро-лъв. Сега за това напомняше само огърлицата, която се мяташе на тънката шия на Хуог. Трите дълги зъба на Мохор изпъкваха сред зъбите на хищниците като мощни дъбове сред млада гора.

Четвъртия дълъг зъб получи Джар. Юношата не се разделяше никога с него, носеше го на тънка каишка.

Спомените за Тунг тревожеха по-рядко Джар, но не му беше приятно, когато някой заговореше с него за по-младия брат. Най-много си патеше за това къдрокосият Хуог, който никак не можеше да проумее защо Джар разговаря толкова неохотно за Тунг. Джар беше все още патрулен на ордата и когато се връщаше в пещерите, Хуог му додяваше с въпроса — не е ли срещал по пътя кучето?

Джар не очакваше, че дружбата му със степното куче и лъва може да предизвика толкова голям интерес сред съплеменниците. Може би те се смятаха поласкани, че един от тях е дружал с такива силни животни като мамутите и пещерните лъвове. Хората искаха да разсеят съплеменника си, да му дадат друг четирикрак възпитаник. Като се връщаха веднъж от поход, ловците донесоха едно мече. Но юношата не го и погледна. И когато след няколко дни мечето изчезна, Джар дори не се заинтересува къде се е дянало. На юношата не му се искаше да се сдобива с нови братя сред зверовете — твърде пресен беше споменът за несполуката, която го постигна.

Джар тъгуваше и старият Маюм виждаше това. Веднъж той го повика при себе си заедно с Лус и каза:

— Бързоногия елен стана добър ловец — танцът в пещерата му помогна. Има сигурна ръка, която не трепери, когато бие плячката. Джар хранеше богато Аму и Тунг. Но нека сега, като се връща в пещерата, да помни за гърлата, които искат храна. Нека и Лус помни това…

Джар и Лус се спогледаха и мълчаливо кимнаха — нямаха нищо против молбата на вожда. Сега, преди залез-слънце, те бързаха да излязат на пътеките, които водеха към реката. Тук, спотаени в тръстиката, причакваха животните, когато отиваха на водопой. Джар и Лус рядко се връщаха с празни ръце в стана.

Ловът увличаше Джар и той почваше да забравя по-малкия си брат, но сега нова скръб легна върху стана. Умря Глах.

Когато природата разцъфтя, наливайки всичко наоколо с живителните сокове на живота, старата жена изведнъж започна да слабее, не искаше да яде и след няколко дни посрещна смъртта, извърнала лице според обичая на племето към изгряващото слънце.

Андорите бяха свикнали с неизбежността на смъртта. Тя не ги плашеше. И все пак често изживяваха тежко загубата на съплеменниците си.

Джар тъгуваше много за добрата жена и гледаше със съчувствие отслабналото, помрачняло лице на Гурху. Юношата знаеше, че не само смъртта на Глах е угнетила водача на ловците: Кри продължаваше да го избягва. Напоследък тя се беше сприятелила с Ру, която чакаше дете и сега не участваше в походите на дружината.

Джар се надяваше, че старият вожд пак ще му разреши да ходи с дружината на ловците. Но неочаквано се развиха събития, които промениха коренно живота на юношата и доведоха до онова, което за него беше по-страшно от смъртта.