Жан-Пиер Баблон, Тиери Бажу, Клер Констанс, Ален Пужту, Ксавие Салмон
Дворец Версай (6)

А. Сърцето на кралството

От 1682 до 1789 г. Версай подслонява сърцето на кралството. С изключение на летуването на Двора във Фонтенбло и прескачанията до Трианон и Марли, дворецът-град пулсира в ритъма на кралския ден. Луи XIV — „кралят машина“ според един от съвременните историци (Ж. М. Апостолидес, 1981), превръща деня си в шедьовър на часовникарското изкуство. „С календар и часовник в ръка — пише Сен Симон, безпощаден спрямо режима и Двора — човек на триста левги оттук, можеше да каже какво прави владетелят.“ Тук всичко се нарежда, заповядва. Луи XIV отказва да издигне пръв министър и разчита на хора, формирани от самия него, в предаността, на които е убеден — най-напред Колбер, после Лувоа, глави на семейни кланове, като балансира в своя полза изгодните съперничества. Това е времето на „тесния Съвет“, или „висок Съвет“, съставен единствено от министрите, който подготвя и подкрепя основните решения, захранвани от докладите на интендантите и депешите на маршалите.

По-късно, след смъртта на Лувоа през 1691 г., суверенът променя поведението и практиката си. Съветът вече се събира просто за фасада, с изключение на значителните поводи, от рода на Войната за испанското наследство. Луи XIV управлява сам, като отхвърля невероятно много работа за деня. Различните папки и документи, които преглежда и разучава с един или друг от верните си служители в Големия кабинет на мадам Дьо Ментьонон, са купища книжа, свидетелстващи за удивителната способност на стария крал да се концентрира, неизменно отдаден на съзиждането на модерна държава.